2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
София, 20.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2299 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2089 от 15.12.2014 година по гр.д. № 2685/2014 г. на Пловдивски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 74, ал. 4 вр. с ал.1 КТ, предявен от А. Л. А. от [населено място] против Т. у., [населено място], филиал [населено място] за прогласяване на недействителност на клауза „срок” в допълнително споразумение от 21.06.2012 г. към трудов договор № ЛС-039 от 19.01.1990 г. поради противоречие с чл. 67, ал.3 КТ. В решението е прието за установено, че от 1990 г. ищецът е работел по трудов договор с ответника като преподавател по електроенергатика по безсрочно трудово правоотношение. От 1993 г. ищецът е придобил научна степен „главен асистент”; трудовото правоотношение е било променяно неколкократно с допълнителни споразумения, без да се засяга безсрочността му като пред 2009 г. му е било определено място на работа Технически колеж към филиала на Университета в [населено място]. Със заповед № І-608 от 10.06.2010 г. на Ректора на Т.у., ищецът е бил прехвърлен в Катедра „Електротехника” на Факултет „Електроника и автоматика” на академична длъжност „асистент”, считано от 01.07.2010 г. за срок от две години. Въпреки изричното писмено несъгласие на ищеца за изменението на трудовия договор в срочен, на 24.06.2010 г. между страните е било подписано допълнително споразумение, съдържащо клауза за срок на трудовия договор до 30.06.2012 г. С допълнително споразумение от 21.06.2012 г. срокът на трудовият договор бил продължен до 30.06.2014 г. при въведено условие, че ако до изтичането му ищецът придобие научна степен „доктор”, трудовият договор ще се трансформира в такъв за неопределено време. При така установените факти е прието, че промяната в трудовия договор, изразяваща се в клауза за срок, е извършена в нарушение на чл. 67, ал.3 КТ – без ищецът да е изразил писмено съгласие за това и при изричното му достигнало до работодателя несъгласие за трансформиране на трудовото правоотношение в срочно. Прието е, че клаузата за срочност не е въведена и в изпълнение на Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав в Република България (обн. ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.); че съгласно чл. 18, ал.1 ЗРАСРБ, длъжността „главен асистент” се заема само от лица с образователна и научна степен в „доктор” в съответната научна област, а съгласно чл. 54, ал.3 ЗВО, длъжността „асистент” се заема по трудов договор за определено време, но съгласно § 5 ПЗР ЗРАСРБ, лицата заемащи длъжността „главен асистент” се преназначават на длъжност „асистент” само в случай, че в срок до четири години от влизане на закона в сила не придобият образователна и научна степен „доктор”. Към момента на сключване на допълнителните споразумения от 24.06.2010 г. и 21.06.2012 г. не е бил изтекъл срокът по § 5 ПЗР ЗРАСРБ, поради което за работодателя не е възникнало задължение за трансформиране на трудовия договор съобразно изискванията на чл. 18, ал.1 ЗРАСРБ и чл. чл. 54, ал.1 ЗВО. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 74, ал.4 вр. с ал.1 КТ, обявявайки клаузата за срок за недействителна поради противоречието и с императивната норма на чл. 67, ал.3 КТ.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от Т. у. [населено място], Филиал [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите относно правния интерес на работника от прогласяване на недействителност на клауза за срок в случаите, когато към момента на влизане в сила на съдебното решение трудовото правоотношение е със срочен характер по силата на закона; валидна ли е клауза за срок, при уговорка договорът да се трансформира в безсрочен ако до края на срока работникът придобие изискващата се по закон научна степен за длъжността и намира ли приложение в тази хипотеза чл. 68, ал. 4 КТ.
Ответникът по касационната жалба А. Л. А. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси по допустимостта и основателността на иска са обуславящи изхода на делото и се явяват от значение за точното приложение на чл. 74 КТ вр. с § 5 ЗРАДРБ, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, воден от което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2089 от 15.12.2014 година по гр.д. № 2685/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Т. у., [населено място], филиал П.в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 40 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: