2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1374
София, 02.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4290 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 194 от 18.11.2014 година по гр.д. № 477/2014 година на Варненски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата 25001 лева, съставляващи обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване на трафопост за периода от 09.03.2010 г. до 01.03.2013 г. Обективно съединеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 7553,32 лева е отхвърлен като неоснователен. В решението е прието за установено, че на 16.11.2007 г., между Е.ОН България мрежи” АД (преобразувано в [фирма]) и [фирма] е бил сключен договор за присъединяване обект (жилищна сграда) на потребител към електроразпределителната мрежа. В чл. 2, ал.1 от договора е било предвидено присъединяването да се извърши включително и чрез изграждане от потребителя на трафопост в сградата, а [фирма] се е задължил да присъедини изградените от потребителя съоръжения към съществуващата електроразпределителна мрежа. В чл. 22 от договора е била предвидена възможност [фирма] да придобие собствеността върху изградените от потребителя присъединителни съоръжения по реда на чл. 20, т.5 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (НПППЕЕПРЕМ отм.), като правото на собственост върху трафопоста преминава върху [фирма] от изповядане на сделката пред нотариус и вписването и в регистъра. Прехвърлянето на собствеността е било уговорено при условията на чл. 20, ал.7 НПППЕЕПРЕМ (отм), съгласно който текст изградените съоръжения за присъединяване се прехвърлят възмездно на преносното или съответното разпределително предприятие на база взаимно признати разходи. Т. е бил изграден, а с разрешение за ползване от 19.01.2010 г. жилищната сграда е била въведена в експлоатация. На 09.03.2010 г. [фирма] е продал трафопоста на ищеца по делото, който съгласно чл. 57 от договора от 16.11.2007 г., между Е.ОН България мрежи” АД и [фирма] е встъпил в правата и задълженията на потребителя. Собствеността върху трафопоста не е била прехвърлена съобразно постигнатата договореност по чл. 22 от договора от 16.11.2007 г. на [фирма], което дружество е ползвало съоръжението в периода от 09.03.2010 г. до 01.03.2013 г., осъществявайки пренос на електрическа енергия. При така установените факти съдът е приел, че ищецът е собственик на трафопоста, който ответникът е ползвал за пренос на електрическа енергия до други потребители без основание – без да е заплащал за това ползване и без да е сключен договор по чл. 117, ал. 7 ЗЕ (ред. ДВ, бр. 74 от 2006 г.) или по чл. 117, ал. 8 ЗЕ ( след изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. ), поради което е уважил като основателен предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Приел е, че длъжникът не е бил поставен в забава преди датата на завеждане на иска; че приетата като доказателство по делото покана от 15.11.2010 г. няма отношение на процесното задължение, тъй като касае задължение с друг размер, период на формиране и произход, поради което е отхвърлил предявеният иск за обезщетение по чл. 86 ЗЗД.
Решението на Варненски апелативен съд е обжалвано от [фирма] в частта му по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД с изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 270 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 1056/2011 г. І г.о. и решение № 925 от 18.12.2009 г. по гр.д. № 1772/2008 г. ІV г.о.) по въпросите дължи ли се обезщетение за гражданските плодове от имота, когато владението му е предадено въз основа на предварителен договор и съществува ли правото на купувача по предварителния договор да ползва имота до прехвърлянето му, съответно до предявяване на иск за връщането му.
Касационна жалба против решението на Варненски апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, е постъпила от [фирма], [населено място]. В изложението към касационната жалба са изложени доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „какво трябва да е съдържанието на поканата до енергоразпределителното дружество за заплащане на дължими суми за използване на трафопост, за който няма сключен договор по чл. 117, ал.8 ЗЕ”.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд не са налице.
Повдигнатите въпроси относно правата на владелеца по предварителен договор не са обуславящи изхода на делото. Във въззивното решение е прието, че владението на трафопоста не е било предадено на ответника; че задължение по предварителния договор за присъединяване обект на потребител към електроразпределителната мрежа за предаване на владението ищецът е имал във връзка с възмездното прехвърляне на трафопоста, но след постигане на споразумение за стойността на съоръженията и дължимата от потребителя цена за присъединяване, каквото споразумение не е било постигнато между страните.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и изведеният въпрос от касатора [фирма], [населено място]. Въпросът не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, тъй като е разрешен в съдебната практика – несъмнено е, че за да постави в забава длъжника, волеизявлението на кредитора трябва да е ясно, а паричното задължение, вкл. произходът му, да е посочено точно. Изводите на въззивния съд за неоснователност на претенцията по чл. 86 ЗЗД са формирани в съответствие с така установената съдебна практика. Съдът е съобразил обстоятелството, че ищецът кредитор не е поставил длъжника в забава по отношение на процесното задължение, тъй като поканата от 15.11.2010 г. касае задължение с друг размер, период на формиране и произход.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 18.11.2014 година по гр.д. № 477/2014 година на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: