4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 25.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 434 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 615 от 14.11.2013 г. по ч.гр.д. № 607/2013 г. на Шуменски окръжен съд е потвърдено определение № 3392 от 05.09.2013 г. по гр.д. № 1722/2013 г. на Шуменски районен съд в частта му, с която е прекратено производството по предявения от Г. А. М. от [населено място] иск срещу [община] за отмяна на проведен конкурс за заемане длъжността „директор на Р. исторически музей” [населено място], обявен със заповед № РД 25-299от 14.02.2013 г. на кмета на общината, както и за отмяна на назначаването на длъжността на спечелилия конкурса Д. П..
Срещу определението на Шуменски окръжен съд е постъпила частна касационна жалба, подадена от Г. А. М.от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Изложени са доводи за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса относно провеждане на съдебния контрол при провеждане на конкурс по чл. 89-96 КТ; че въпросът за съдебния контрол за законосъобразност на проведен от работодателя конкурс е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (определение № 319 по ч. гр.д. № 219/2005 г. ІІІ г.о. ВКС), както и че повдигнатият въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба [община] счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК – с обжалваното въззивно определение се прегражда по-нататъшното развитие на делото по предявените искове за законосъобразността на конкурс по КТ и извършено въз основа на конкурса назначение.
Обстоятелствата по делото са следните:
С исковата молба по гр.д. № 1722/2013 г. на Шуменски районен съд са предявени обективно съединени искове за отмяна на незаконно уволнение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ и за отмяна на проведен от работодателя конкурс поради необективно оценяване и класиране на кандидатите, както и за отмяна на назначението на спечелилия конкурса кандидат. С определение № 3392 от 05.09.2013 г., Шуменски районен съд е прекратил като недопустимо производството по предявените искове за отмяна на проведения конкурс за заемане длъжността „директор на Р. исторически музей” [населено място], обявен със заповед № РД 25-299от 14.02.2013 г. на кмета на общината, както и за отмяна на назначаването на длъжността на спечелилия конкурса Д. П..
Първоинстанционното определение е потвърдено с определение № 615 от 14.11.2013 г. по ч.гр.д. № 607/2013 г. на Шуменски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че правната уредба за провеждане на конкурс по КТ не предвижда съдебен контрол върху законосъобразността на конкурса, нито по отношение законосъобразността на възникналото трудово правоотношение с класираното на първо място лице.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Шуменски окръжен съд.
Съгласно установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, легитимирани по иск относно възникването на трудовото правоотношение по смисъла на чл.357 КТ са лицата, между които възниква трудовото правоотношение. Това са работодателят, който е обявил конкурса, провел го е и е обявил резултата от него и лицето, което е класирано на първо място в конкурса. Всички други лица, които са участвували в конкурса като кандидати, но не са класирани на първо място не участвуват в трудово правоотношение със субекта, обявил и провел конкурса, и класирал на първо място един от кандидатите. Обявяването на конкурс, участието в конкурса, допускането до конкурса, провеждането на конкурса и обявяване на резултатите са действия, които са подготовка към установяване на трудово правоотношение, но по естеството си не представляват възникване на трудово правоотношение. Поради това оспорването на тези действия е недопустимо по съдебен ред. Единствената възможност за оспорване от страна на кандидатите в конкурса, Кодексът на труда е предвидил за недопуснатите до конкурса и то само пред работодателя, чието решение е окончателно. Установяването на незаконосъобразност на възникналото трудово правоотношение с лицето, спечелило конкурса не рефлектира в правната сфера на останалите участници, тъй като раздел ІV, глава V от Кодекса на труда не предвижда възникване на трудово правоотношение с лицето, класирано на второ място, с изключение на хипотезата, когато лицето, класирано на първо място, не постъпи на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението. Редовността на проведен конкурс не може да бъде предмет на съдебен спор. В производството по иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при уволнение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ съдът извършва проверка единствено доколко проведеният конкурс е отговарял на съответните законови изисквания за провеждането му, без да засяга въпроси, свързани с преценката за качествата на кандидатите и класирането им – определение № 612 от 13.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2012 г., IV г. о., ГК и определение № 404 от 31.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 343/2012 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
В посочения смисъл са и приложените към частната касационна жалба решение № 320 от 04.07.2007 г. по гр.д. № 449/2007 г. на Великотърновски окръжен съд; решение № 1953 от 14.12.2005 г. по гр.д. № 817/2005 г. на Врачански окръжен съд; решение от 26.04.2011 г. по гр.д. № 3697/2011 г. на Софийски градски съд и определение № 319 от 31.05.2005 г. по ч. гр.д. № 219/2005 г. на ІІІ г.о. ВКС, съгласно които оспорването на законосъобразността на конкурса не се включва в обхвата на чл. 357, ал.1 КТ; че съдебен контрол за провеждането на конкурс е допустим в рамките на производството по чл. 344, ал.1, т.1 КТ при уволнение по чл. 325, т.8 КТ само по отношение валидността на конкурса, а извън хипотезата на чл. 96, ал.4 КТ липса правен интерес от иск по чл. 97, ал.1 КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 87, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в производството за защита от юрисконсулт в размер на 40 лева.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 615 от 14.11.2013 г. по ч.гр.д. № 607/2013 г. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. А. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [община] сумата 40 лева разноски по делото.
ВРЪЩА делото на Шуменски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 1722/2013 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: