4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
София, 11.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1759 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1663 от 17.11.2014 година по гр.д. № 2119/2014 година на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 3086 от 11.06.2014 г. по гр.д. № 14824/2013 г. на Варненски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от [община] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че със заповеди от 16.05.2008 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, на основание чл. 225, ал.1 ЗУТ е било наредено да бъдат премахнати незаконни строежи от територията на морски плаж „Златни пясъци”, съставляващи обекти на [фирма]. Заповедите не са били обжалвани по реда на чл. 215 ЗУТ, а подадените след влизането им сила жалби от [фирма] за прогласяване на нищожността им са били отхвърлени с решения на ВнАС. След изтичане на срока за доброволно изпълнение, през месец юли 2011 г. ДНСК е възложило на основание чл. 225, ал. 4 ЗУТ премахването на незаконните строежи на външни изпълнители, а почистването на строителните отпадъци на [община], която като община по местонахождение на строежа съгласно чл. 14 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. МРРБ е следвало да извърши окончателното почистване на строителната площадка за сметка на адресата на заповедта за премахване на незаконния строеж. Със заповед от 26.09.2011 г. кметът на общината е възложил извозването на строителните материали, останали след премахване на строежите на [фирма] /трето лице помагач по делото/, с което дружество е бил сключен договор след проведена процедура по реда на ЗОП. На 19.10.2011 г. незаконните строежи са били съборени, а строителните отпадъци и материали събрани и извозени от работници на [фирма] до 21.10.2011 г. На 16.11.2011 г. е бил съставен протокол за извършените работи по почистване на терена, в който вложения труд и използваната техника са били остойностени на 6636,55 лева, а издадената от изпълнителя фактура за 7963,86 лв, вкл. ДДС е била заплатена от [община] с преводно нареждане от 28.11.2011 г. С покана, връчена на 06.02.2013 г., [община] е поискала от [фирма] да и възстанови платената за негова сметка сума, което не е било сторено. При така установените факти е прието, че ответникът, адресат на заповедите за премахване на петте незаконни строежа се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, изпълнил задължението му за почистване на терена след събаряне на незаконното строителство, поради което е осъден да заплати сумата 7963,86 лева на основание чл. 59 ЗЗД. Като основателен е уважен и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 492,09 лева, съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от поканата до завеждане на иска.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от [фирма]. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обуславящите изхода на делото процесуалноправни въпроси: следва ли съдът в доклада по делото да даде указания на ответника, че не е ангажирал доказателства, опровергаващи сочените от ищеца доказателства; следва ли въззивният съд да отстрани допуснатото нарушение като направи нов доклад и разпредели доказателствената тежест; може ли да се приемат за доказани факти, установени чрез експертиза, допусната след преклузивния срок за искане на доказателства и следва ли заключението на вещото лице да бъде ценено наред с всички доказателства по делото са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса отговаря ли адресата на заповед по чл. 225, ал.1 ЗУТ за разноските по премахване на незаконното строителство, когато принудителното премахване на строежите е извършено без да му е връчена покана за доброволно изпълнение.
Ответникът по касационната жалба [община] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатите в изложението към касационната жалба процесуалноправни въпроси са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. В съответствие с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. ОСГТК ВКС, съгласно което въззивният съд дава указания на страните да посочат относими за делото доказателства само при обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, въззивният съд не е дал указания на ответника за посочване на нови доказателства. Въззивният съд е съобразил, че докладът на първоинстанционния съд отговаря на изискванията на чл. 146, ал.1 и ал. 2 ГПК; че първоинстанционния съд е дал указания на страните относно подлежащите на доказване факти, без да указва как и по какъв ред следва да опровергават посочените вече доказателства от насрещната страна, каквито задължения законът не предвижда.
В съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. с приложените решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. ІV г.о. ВКС и решение № 60 от 25.03.2013 г. по т.д. № 475/2012 г. ІІ т.о. ВКС, въззивният съд е ценил заключението на вещото лице наред с писмените доказателства по делото и е приел за установено извършено плащане на процесната сума от ищеца след преценка на доказателствата, че фактурата за сумата 7963,86 лв. е била надлежно осчетоводена от ищеца и третото лице помагач, а плащането и е извършено с безкасов банков превод.
Въпросът може ли да се приемат за доказани факти, установени чрез експертиза, допусната след преклузивния срок за искане на доказателства не е обуславящ изхода на делото. Съдебно-счетоводната експертиза е поискана от ищеца в първото по делото заседание във връзка с въведеното от ответника възражение с отговора на исковата молба, поради което въззивият съд е ценил своевременно поискано и допуснато доказателство, а повдигнатият въпрос относно преклузията на доказателствата е неотносим към изхода на спора.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът отговаря ли адресата на заповед по чл. 225, ал.1 ЗУТ за разноските по премахване на незаконното строителство, когато принудителното премахване на строежите е извършено без да му е връчена покана за доброволно изпълнение. Предмет на исковата претенция не е разход, извършен за премахване на незаконно строителство по заповед на ДНСК, а за разход за почистване на строителни отпадъци след премахване на незаконни строежи, което почистване общината е била задължена да извърши за сметка на ответника по силата на подзаконов нормативен акт, поради което въпросът е неотносим към изхода на спора. Независимо от това, въпросът е неотносим към изхода на делото и с оглед изводите на съда, формирани въз основа на представените от страните и неоспорени писмени доказателства, че премахването на незаконното строителство, респ. почистването на терена са извършени след изтичане на продължителен период от време от влизане в сила на заповедите по чл. 225, ал. 1 ЗУТ на началника на Дирекция за национален строителен контрол от 16.05.2008 г., съответно от изтичане на срока за доброволното им изпълнение.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК в размер на 658 лева, съставляващи възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено съобразно чл. 9, ал. 3 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1663 от 17.11.2014 година по гр.д. № 2119/2014 година на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [община] сумата 658 (шестстотин петдесет и осем) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: