3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 26.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 247 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 428 от 11.08.2014 година по гр.д. № 476/2014 година на Пернишки окръжен съд е потвърдено решение № 101 от 28.02.2014 г. по гр.д. № 3313/2013 г. на Пернишки районен съд, с което в производство по чл. 424 ГПК е признато за установено, че ответникът по делото „М.СНВ – С.” СНЦ, [населено място] дължи на ищеца М. Р. А. от [населено място] сумата 12600 евро, съставляващи възнаграждение по договор за правна защита от 01.08.2011 г. В решението е прието за установено, че с договор от 01.08.2011 година ответникът е възложил, а ищецът, в качеството си на адвокат при Софийска адвокатска колегия е приел да оказва на ответника правна помощ и съдействие във връзка с дейността на сдружението срещу възнаграждение в размер на 4200 евро месечно, вкл. ДДС, платими ежемесечно като фиксиран абонаментен хонорар. Договорът е бил сключен за период от шест месеца и прекратен с изтичане на срока. До месец октомври 2011 г. вкл. ответникът е изплащал уговореното възнаграждение. Останал е неиздължен за месеците ноември и декември 2011 г. и месец януари 2012 г., за които е признато, че дължи уговореното възнаграждение на основание чл. 286 ЗЗД. Прието е, че поетите от ищеца задължения са за правна защита, съдействие и консултации, без задължение за конкретен резултат; без изпълнителят да е гарантирал настъпването на определени правни последици, търсени от възложителя, а уговореното възнаграждение се дължи като фиксиран хонорар, независимо дали от действията на довереника са настъпили желаните от възложителя правни последици. Доводът на ответника, че не дължи възнаграждението, тъй като е извършил извънсъдебно прихващане, съгласно чл. 10.1. от договора от 01.08.2011 г. с дължими му от ищеца неустойки поради неизпълнение на задълженията му е приет за неоснователен. Прието е, че не е доказано неизпълнение на договорните задължения от страна на доверителя, който е съдействал за закупуване на недвижими имоти в България, изпълнението на което задължение е прието от възложителя, изплатил възнаграждение за съответния период на сключване на сделките; че ищецът е предприел и необходимите правни действия за изпълнение на задължението за извършване на регистрация на сдружения с нестопанска цел – спортни клубове, предвид което твърдяното от ответника неизпълнение на договора не е установено.
Касационната жалба против въззивното решение на Пернишки окръжен съд е постъпила от „М. СНВ – С.” с адрес на управление [населено място]. В изложението към касационната жалба са въведени доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите явява ли се от правно значение за изплащане на възнаграждение по договор за поръчка изпълнението на задълженията от страна на довереника и дължи ли възложителя възнаграждение, включващо ДДС без да е издадена фактура от ищеца.
Ответникът по касационната жалба М. Р. А. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос относно обусловеността между възнаграждението по договор за правна защита и съдействие и изпълнението на договора от страна на довереника не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 286 ЗЗД, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение, когато това е уговорено; когато възнаграждението на адвоката е уговорено за осъществяване на определени правни действия, то с извършването им довереникът е изпълнил задълженията си по мандатния договор без значение дали за доверителя е настъпил желания правен резултат. Независимо от това, съдът се е произнесъл по въведените доводи за неизпълнение на определени възложени на ищеца правни действия, доколкото защитната позиция на ответника включва възражение за извършено извънсъдебно прихващане, приемайки, че възложените правни действия са извършени от довереника, а непостигането на търсения от доверителя резултат не рефлектира върху размера на уговореното възнаграждение.
Не се явява от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и въпросът дължи ли възложителя възнаграждение, включващо ДДС без да е издадена фактура от ищеца. Фактура от кредитора се издава при доброволно плащане на задължението, а когато задължението се установява по съдебен ред, фактура може да бъде издадена едва след принудителното събиране на сумата, за да бъде осчетоводено извършеното плащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 1000 лева, изплатени по договор за правна помощ от 27.11.2014 г. с адвокат Ю. С. С. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 428 от 11.08.2014 година по гр.д. № 476/2014 година на Пернишки окръжен съд .
ОСЪЖДА „М. СНВ – С.” с адрес на управление [населено място] да заплати на М. Р. А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 1000 (хиляда) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: