4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
София, 02.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 60026 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2 от 29.01.2016 година по гр.д. № 339/2015 година на Бургаски апелативен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени от П. Д. Р. и Д. Б. Р., граждани на И. против [фирма], [населено място] за сумата 10500 евро, съставляващи обезщетение за пропуснати ползи от наемна цена и за 16876 евро, съставляващи обезщетение за неизпълнение на задължение за обзавеждане на имот в съответствие с договор № AGR02676. В решението е прието за установено, че между страните по делото е бил сключен договор № AGR02676 за строителство, обзавеждане, продажба и отдаване под наем на недвижим имот, с който ответното дружество се е задължило да построи, обзаведе, продаде и отдаде по наем в срок до 30.04.2008 г. апартамент в жилищна сграда в [населено място] срещу сумата 127000 евро. Дружеството се е задължило да прехвърли на ищците купувачи имотът напълно завършен съобразно определена спецификация с вътрешен дизайн ниво „злато”, както и да сключи договор от името на купувачите за преотдаване на имота с трети лица при гарантирана възвръщаемост 5,5 % годишно върху цената на договора. Ответникът не е приключил строителството на обекта в срока на договора, поради което ищците са били лишени от ползването му за времето след 30.04.2008 г., както и от получаването на приходи от наем след периода 01.01.2009 г. (от която дата е следвало да предадат имота на наемателя Е. О. по договор за наем от 28.12.2008 г.) до 06.10.2010 г., когато е бил сключен нов договор за наем между ищците и ответното дружество. На 08.07.2010 г. ответникът е прехвърлил на ищците правото на собственост върху обещания имот срещу сумата 121503 евро, изцяло изплатени от купувачите, а сградата, в която се намира апартамента е била въведена в експлоатация на 13.09.2010 г. Обзавеждането на имота е било изпълнено с материали ПДЧ и МDF, използвани при производство на мебели за масово потребление при пазарна стойност на апартамента, ведно с обзавеждането 110300 лева. При така установените факти е прието, че искът за обезщетение от пропуснати ползи поради забавяне на предаването на имота е основателен в размер на нереализираната наемна цена от 500 евро месечно по договор от 28.12.2008 г., за времето от 01.01.2009 г. до сключване на новия договор за наем с ответника на 06.10.2010 г., поради което и на основание чл. 59 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищците сумата 10500 евро. Прието е, че основателен е и искът с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за обезщетение от неточно изпълнение на договора за строителство и обзавеждане в частта му досежно изпълненото от ответника обзавеждане, неотговарящо на договореното висококачествено луксозно изпълнение. Извод за неизпълнение на договореното качество съдът е формирал след преценка на постигнатата между страните уговорка за обзавеждане тип „злато”, съотнесено с предлаганото от строителя при сключване на договора обзавеждане тип „сребро” и „бронз” и изпълненото в действителност обзавеждане с мебели за масово потребление. След съпоставка на платената от ищците купувачи продажна цена на имота (ведно с обзавеждането) и реалната му пазарна стойност според приетите по делото експертни заключения, в решението на въззивния съд е прието, че искът за неизпълнение е основателен в предявения му размер от 16876 евро, които са присъдени ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Искът с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата до предявения му размер от 18000 евро, както и искът с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 210, ал.2 ЗЗД за сумата 4984 евро, дължими поради разлика в договорената и действително застроена площ на прехвърления имот са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против въззивното решение на Бургаски апелативен съд в частта му, в която са уважени исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумите 10500 евро и съответно 16876 евро е постъпила от [фирма], [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК по въпроса може ли при уговорка за обзавеждане с вещи, определени само по вид, без индивидуализация по материал, производител, дизайн и пр., да се приеме, че обзавеждането следва да бъде от високо, луксозно качество, разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. В подкрепа на този довод са посочени решение № 2878 от 16.04.2013 г. по гр.д. № 2882/2012 г. на Софийски градски съд; решение № 1613 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 2252/2009 г. на Софийски апелативен съд и решение № 267 от 15.12.2010 г. по гр.д. № 443/2010 г. на Ямболски окръжен съд, съгласно които, когато се дължи вещ определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество. Поддържа се, че по въпроса следва ли във всеки отделен случай да се изследва реалността и сигурността на пропуснатата полза, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк д. № 3 от 2012 г. ОСГТК ВКС и решение № 156 от 29.11.2010 г. по т.д. № 142/2010 г. І т.о. ВКС.
Ответниците по касационната жалба П. Д. Р. и Д. Б. Р. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът може ли при уговорка за обзавеждане с вещи, определени само по вид, без индивидуализация по материал, производител, дизайн и пр., да се приеме, че обзавеждането следва да бъде от високо, луксозно качество, не е обуславящ изхода на делото. Съдът е приел, че между страните е постигната договореност обещаният имот да бъде обзаведен луксозно, тълкувайки волята им по сключения предварителен договор, в който вещите са посочени по вид с определен висок стандарт на качество. Приел е, че страните са постигнали съгласие обзавеждането да се извърши по най-високия предложен от ответника стандарт „злато” (при предложени от него оферти за обзавеждане стандарт „сребро” и бронз”), въз основа на който най-висок стандарт е уговорената и платена от ищците по-висока цена на имота – цена над пазарната му стойност при обзавеждане с вещи средно качество. В този смисъл не е налице и противоречие с посочените от касатора съдебни решения, в които съдът, прилагайки чл. 64 ЗЗД е приел, че когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество – в конкретният случай вещите не са били определени само по своя род, а и по качество.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и изведеният от касатора въпрос следва ли във всеки отделен случай да се изследва реалността и сигурността на пропуснатата полза, разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. В съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк д. № 3 от 2012 г. ОСГТК ВКС, съгласно което при претенция за вреди от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, възложителят следва да докаже, че при точно изпълнение със сигурност би получил увеличаване на имуществото; че за периода на забавата за него е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи от търговска дейност и прочие пропуснати ползи, въззивният съд е приел, че ищците са пропуснали ползи от забавата на ответника от нереализиран доход от наеми. Приел е, че пропуснатата полза е в размер на наема, който ищците биха реализирали по сключения между тях и трето лице договор за наем, приложен по делото, т.е. изводът за пропуснати ползи не е формиран въз основа на предположения, а след преценка на доказателства, сочещи за пропусната реална възможност за реализиране на доходи от наем.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 2947, 22 лева, съставляващи изплатено възнаграждение по договор за правна помощ с адвокат В. Д. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 от 29.01.2016 година по гр.д. № 339/2015 година на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на П. Д. Р. и Д. Б. Р., граждани на И. със съдебен адрес в [населено място], адвокат В. Д., площад „С.” № 7 сумата 2947,22 лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: