4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
София, 16.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2811 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 48 от 17.02.2014 година по гр.д. № 1265/2013 година на Русенски окръжен съд е потвърдено решение № 1830 от 07.011.2013 г. по гр.д. № 2654/2013 г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД, предявен от Е. В. С. от [населено място] против Д. Д. И. за отмяна на дарение на недвижим имот, извършено с договор по нот. акт № 47 от 2008 г. В решението е прието за установено, че ищцата по делото Е. С. и съпругът и Н. С. са дарили през 2008 г. на ответника по делото, техен внук, собствения си недвижим имот, съставляващ апартамент № 5 в жилищен блок „К.” в [населено място], запазвайки си пожизнено право на ползване върху имота. До смъртта на Н. С., починал на 14.12.2012 г., дарителите не са се нуждаели от средства за издръжка, тъй като доходите им били достатъчни, за да посрещнат нуждите им изцяло. Доходите на ищцата намалели след смъртта на съпруга и, без обаче да изпадне в нужда от допълнителни средства за издръжка, тъй като получаваните пенсии (с добавка по чл. 84 КСО и за инвалидност) и ползваната услуга социален патронаж за възрастни хора покривали изцяло разходите и. Същевременно, ответникът не е разполагал с материална възможност да предоставя на ищцата допълнителна издръжка – семейството му, състоящо се от съпруга и двегодишно дете е реализирало скромен доход от получаваното от жената обезщетение за майчинство и непостоянен доход от работа на ответника в строителството. В рамките на възможностите си обаче и подпомаган от своята майка, ответникът е полагал грижи за ищцата, изразяващи се в ремонт на дома и, придружаване при посещение на лекари и пр. При така установените факти, в решението е прието, че искът за отмяна на дарението е неоснователен – дарителката не е изпаднала в нужда от издръжка, а дареният не е отказал да предостави поисканата му издръжка неоправдано.
Касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд е постъпила от Е. В. С. от [населено място]. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите оправдан ли е отказът да се предостави издръжка на дарителя, когато дареният сам се е поставил в положение на невъзможност да я заплаща; допустими ли са свидетелски показания за установяване на факта на безработица; съставлява ли невъзможност да се предоставя издръжка, когато материалните затруднения на дарения са временни и дължи издръжка и на други лица; към кой момент следва да се преценяват материалните затруднения на дарения; ако искането за издръжка е в пари, длъжна ли е дарителката да получи друга престация; следва ли съдът да редуцира искането за издръжка в по-нисък размер или да отмени дарението и следва ли при преценката на материалните възможности на дарения да се вземе предвид и заплатеното от него адвокатско възнаграждение по делото, сочещо, че разполага с финансови средства.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. И. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.
Повдигнатите от касатора въпроси: съставлява ли невъзможност да се предоставя издръжка, когато материалните затруднения на дарения са временни и дължи издръжка и на други лица; към кой момент следва да се преценяват материалните затруднения на дарения и следва ли при преценката на материалните възможности на дарения да се вземе предвид и заплатеното от него адвокатско възнаграждение по делото, не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Както вече Върховният касационен съд се е произнасял в актовете си по въпроси по приложението на чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД, изводът доколко е налице проява на непризнателност се формира въз основа на цялостна преценка обстоятелствата във всеки конкретен случай – преценка доколко дареният има трайна нужда от издръжка и какво е материалното състояние на дарения в периода, след като дарителят му е поискал издръжката. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГК ВКС, в съответствие с което е постановен и обжалваният съдебен акт, правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения, което съставлява непризнателност; когато отказът на дареният да дава издръжка е неоправдан. Когато обаче дареният е в обективна невъзможност да престиране – когато предоставянето на издръжка ще накърни задоволяването на собствените му минимални нужди и тези на лицата, на които дължи издръжка по закон, въпреки, че е добросъвестно е положил дължимата грижа за това; когато цялостното му поведение сочи, че изпълнява моралното си задължение за признателност към дарителя, то предпоставките за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД не са налице.
Въпросът допустими ли са свидетелски показания за установяване на факта на безработица и оправдан ли е отказът да се предостави издръжка на дарителя, когато дареният сам се е поставил в положение на невъзможност да я заплаща не са обуславящи изхода на делото. Изводите на съда относно финансовото състояние на дарения са формирани въз основа на доказателства за непостоянния характер на доходите му при положена грижа за издръжка на семейството, т.е. въз основа на доказателства за периодично реализирани невисоки доходи, за установяване на които обстоятелства са допустими всички доказателствени средства.
Не са обуславящи изхода на делото и въпросите дали когато искането за издръжка е в пари, дарителката е длъжна да получи друга престация и следва ли съдът да редуцира искането за издръжка в по-нисък размер или да отмени дарението. Предмет на делото е иск за отмяна на дарение поради непризнателност, в което производство съдът не определя и не присъжда издръжка, а извършва преценка доколко дареният е изпълнил моралното си задължение за признателност към дарителя, когато той е изпаднал в трайна нужда. В конкретният случай, въз основа на доказателствата по делото в решението е прието, че ищцата дарителка не е изпаднала в нужда от допълнителни средства за издръжка, тъй като собствените и доходи позволяват да задоволява непосредствените си потребности; че не е изпаднала в затруднение, налагащо предоставянето на издръжка от надарения, както и че е приемала положените от него в израз на признателност грижи за дома и здравето и.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 200 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 24.04.2014 г. с адвокат И. И. от Р. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 48 от 17.02.2014 година по гр.д. № 1265/2013 година на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. В. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Д. И. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 200 (двеста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: