Определение №465 от 17.4.2012 по гр. дело №1495/1495 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465

С., 17.04.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1495 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 07.07.2011 година по гр.д. № 7959/2010 година на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от В. М. К. от [населено място] против Прокуратурата на Р. България. Присъдена е сумата 2000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че срещу ищеца са били повдигнати обвинения по чл. 196а, вр. с чл. 195, ал.1, т.4 НК вр. с чл. 194, ал.1 НК и по чл. 215, ал. 2 вр. с ал.1, пр.2 –ро НК. С постановление на Софийска градска прокуратура от 27.05.2003 г. наказателното производство по двете престъпления е било разделено; производството по делото за кражба е приключило със споразумение от 01.07.2004 г., а с постановление на Софийска районна прокуратура от 28.09.2006 г., наказателното производство за престъплението по чл. 215 ал. 2 вр. с ал.1, пр.2 –ро НК е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.2 НПК – поради липса на достатъчно доказателства за извършване на престъплението от обвиняемия. Продължилото повече от седем години наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 215 НК, прекратено от Прокуратурата на България поради липса на доказателства за извършването му се е отразило тежко на психиката на ищеца – претърпял е страдания, изразяващи се в тревога и притеснения. Съдът е приел, че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства на обезщетение в размер на 2000 лева, които е присъдил на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Искът за разликата до предявения му размер от 220000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която искът за неимуществени вреди е уважен до размер на 2000 лева е постъпила от Прокуратурата на Р. България. Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС по въпросите следва ли да са доказани реално настъпили конкретни вреди и да се обоснове наличие на причинно следствена връзка между вредите и незаконното обвинение.
Ответникът по касационната жалба В. М. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросите следва ли следва ли настъпването на претендираните от ищеца вреди да бъдат доказани и да се обоснове наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. В съответствие с т. 19 от ТР на ОСГК № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. №1/2000 г., при съобразяване на действието му при ограничен въззив, въведен с ГПК от 2007 г., въззивният съд е формирал собствени фактически и правни констатации, обосновавайки изводите си за наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Изводът за доказани неимуществени вреди, съдът е формирал въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. показания на разпитаните свидетели, установяващи, че ищецът е търпял психически страдания; бил е сериозно затормозен от предприетото спрямо него наказателно преследване; от последиците на извършваните спрямо него следствени действия – затруднения в намирането на работа и реализиране на доходи за задоволяване нуждите на семейството му. В съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера на обезщетението, вкл. продължителния период на незаконно поддържаното обвинение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК в размер на 380 лева, съставляващи изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 14.10.2011 г. с адвокат П. Л. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.07.2011 година по гр.д. № 7959/2010 година на Софийски градски съд, ІV „в” въззивен състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. България да заплати на В. М. К. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] сумата 380 (триста и осемдесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top