3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1067
София, 20.09.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3374 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 8091 от 03.12.2012 година по гр.д. № 13678/2012 година на Софийски градски съд е потвърдено решение на Софийски районен съд от 09.05.2012 г. по гр.д. № 27217/2011 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и чл. 128 КТ, предявени от Г. В. Ц. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че въз основа на трудов договор ищцата е изпълнявала в предприятието на ответника длъжността „оператор, въвеждане на данни” до 27.04.2011 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ поради констатирани дисциплинарни нарушения. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като не е доказано извършването на дисциплинарните нарушения „загуба на електронен подпис на фирмата” и „неявяване на работа в периода от 12 до 19 април 2011 г., а нарушението „неизпълнение на възложени задачи и нанасяне на имуществена вреда на фирмата” не е конкретизирано, поради което заповедта за уволнение в тази и част е издадена в нарушение на чл. 195, ал.1 КТ. Прието е, че не е установено дали картата за електронен подпис е била поверена на служителката, както и че е била изгубена от нея; че не е доказано и безпричинното и неявяване на работа, тъй като достъпа и до работното място е бил препятстван от работодателя, предвид което дисциплинарното уволнение е отменено като незаконно извършено; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 6123,24 лева.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от [фирма], [населено място].. Поддържа се, че въпросите следва ли съдът да обсъди всички своевременно представени от страната доказателства, както и да съобрази свидетелските показания съобразно обективирането им в съдебния протокол са от значение за точното приложение на закона, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите са изведени въз основа на твърдения на касатора, че съдът не е обсъдил представения с отговора на исковата молба документ, съдържащ писмено изявление от мениджъра на офис сградата на работодателя, че уволнената служителка не е изисквала и съответно не и е бил отказван достъп до работното и място в периода от 12 до 19 април 2011 г., както и че в показанията на разпитания по делото свидетел И. К. е отразено, че не може да установи конкретните дати, в които уволнената служителка е посещавала офис сградата на работодателя и е бил отказан достъп.
Ответникът по касационната жалба Г. В. Ц. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Повдигнатите от касатора въпроси не са обуславящи изхода на делото.
Представеното от ответника писмено доказателство, наименовано като „потвърждение”, съставено на 01.12.2011 г., в което Генералният мениджър на „Регус София С. У.” е направил изявление, че служителката Г. В. не е изисквала и съответно не и е бил отказван достъп до работното и място в периода от 12 до 19 април 2011 г., не съставлява годно доказателствено средство, поради което въпросът дали е своевременно представено е без правно значение. Отказът на съда да обсъжда това писмено доказателство е правилен по същество, тъй като представеният частен свидетелствуващ документ съдържа изявление за знание на трето, неучастващо по делото лице, което ответникът работодател не е поискал да бъде разпитан като свидетел по делото; не са представени каквито и да е други доказателства за този факт, за да бъде обсъждан документа с оглед доказателствената му сила по чл. 180 ГПК, нито въззивната жалба съдържа оплаквания, че в доклада на съда не са и дадени указания, че не сочи доказателства за неявяването на работа на уволнената служителка в периода, посочен в заповедта за уволнение.
Без значение за изхода на делото е и въпросът следва ли съдът да съобрази свидетелските показания съобразно обективирането им в съдебния протокол. Извън обстоятелството, че в съдебният протокол не са отразени твърдените от касатора обстоятелства, то и въпросът на кои дати свидетелят е констатирал, че уволнената служителка е посещавала офис сградата на работодателя е без значение при липса на проведено от ответника доказване, че служителката е допуснала нарушението по чл. 190, ал.1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на най-малко два последователни работни дни.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8091 от 03.12.2012 година по гр.д. № 13678/2012 година на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: