О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 03.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 676 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 287 от 15.11.2017 година по гр.д. № 346/2017 година на Добрички окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от Н. П. Ж. от [населено място] против Основно училище „Й. Й.”, [населено място], [община]. В решението е прието за установено, че ищцата е заемала длъжност „старши учител ПИГ (полуинтернатна група) в прогимназиален етап” в Основното училище в [населено място] по безсрочно трудово правоотношение, прекратено от работодателя със заповед № РД-087-187 от 11.11.2016 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено законно, след валидно решение за съкращаване на щатната бройка за заеманата от ищцата единствена длъжност по щатно разписание. Прието е, че доводите за нарушена закрила по чл. 333, ал. 3 КТ са неоснователни, тъй като към момента на извършване на уволнението ищцата не е била в ръководството на легитимна професионална организация – съществуващата при училището организация се е саморазпуснала се е при условията на чл. 16, ал.1, т.5 от Устава на СБУ към КНСБ. За неоснователен е приет и доводът за нарушена закрила по чл. 333, ал. 4 КТ – ищцата не е била член на синдикалната организация, поради което работодателят не е бил длъжен да спазва КТД относно процедурата по прекратяване на трудовия и договор при съкращаване на щата. Независимо от това, работодателят не е нарушил и предвиденото в чл. 9, ал. 3 КТД задължение да не прекратява трудовите договори със служители в работоспособна възраст, ако за същите специалности има работни места, заети от пенсионери или лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – към момента на уволнението на ищцата единственият учител в пенсионна възраст е заемал длъжността „преподавател по математика”, т.е. заемал е щатна бройка по специалност, различна от преподаваната от ищцата. Прието е, че неоснователен е и доводът, че работодателят е упражнил правата си да прекрати трудовия договор с ищцата недобросъвестно в нарушение на чл. 8 КТ – новоназначените преди уволнението на ищцата учители са по специалности, различни от предмета на заниманията, които е провеждала ищцата; след уволнението и не е била разкрита нова щатна бройка за длъжността и, а трудовите функции са били разпределени между учители по други специалности, на които са били възложени допълнителни лекторски часове. Прието е, че за работодателя не е възникнало задължение за подбор по чл. 329, ал.1 КТ – длъжността, заемана от ищцата е била единствена по щатно разписание, с трудови функции различни по естеството си от заеманата от друг учител длъжност „старши учител ПИГ в начален етап”. Въз основа на така формираните изводи, съдът е отхвърлил като неоснователни исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
В касационната жалба против решението на Добрички окръжен съд, постъпила от Н. П. Ж. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въпросът длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на съдебното решение всички представени по делото доказателства е разрешен в противоречие с решение № 127 от 22.07.2016 г. по т.д. № 1772/2015 г. І т.о. ВКС и решение № 130 от 23.06.2016 г. по т.д. № 748/2015 г. І т.о. ВКС; въпросът доказва ли частният свидетелстващ документ фактите, предмет на направеното в него изявление е разрешен в противоречие с решение № 50 от 21.07.2017 г. по гр.д. № 4880/2017 г. ІV т.о. ВКС; решение № 261 от 22.01.2014 г. по гр.д. № 2354/2013 г. ІІІ т.о. ВКС; решение № 375 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 1347/2011 г. ІV т.о. ВКС и решение № 107 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 3293/2008 г. ІV т.о. ВКС. Въпросът е изведен във връзка с касационното оплакване, че изводът за нелегитимност на синдикалната организация е формиран въз основа на оспорен от ищцата частен документ. Поддържа се, че в противоречие с установената съдебна практика (решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 954/2009 г. ІV т.о. ВКС; решение № 765 от 06.07.2017 г. по гр.д. № 5332/2017 г. ІV т.о. ВКС; решение № 304 от 20.10.2047 г. по гр.д. № 2344/2014 г. ІV т.о. ВКС; решение № 282 от 01.09.2011 г. по гр.д. № 110/2010 г. ІV т.о. ВКС) е разрешен и въпросът как се извършва преценката за идентичност на трудовите функции при подбор по чл. 329 КТ – изхожда се от естеството на работата и свойствените за длъжността задължения или единствено от наименованието на длъжностите. Изложени са доводи, че от значение за точното приложение на закона и развитието на правото е въпросът допустимо ли е съдът да прави предположение за съществуващите по щатно разписание длъжности при длъжностни и поименни щатни разписания с еднакъв номер и дата, но с различно съдържание, по който въпрос няма формирана съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба ОУ „Й. Й.”, [населено място], Добричка област я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на съдебното решение всички представени по делото доказателства е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. с приложените към касационната жалба съдебни актове. Съдът е обсъдил всички доказателства, относими към спора за законност на уволнението – доказателствата, касаещи доводите за нарушена предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 и ал. 4 КТ, за липса на реално съкращаване на щата и нарушение на чл. 8 КТ и чл. 329, ал.1 КТ. Доколкото въпросът е изведен във връзка с касационното оплакване, че съдът не е обсъдил щатните разписания, представени от РУО на МОН, съществено различаващи се от представените от ответното училище, то следва да се отбележи, че въззивният съд е обсъдил прецизно всички доказателства, касаещи съкращаването на заеманата от ищцата щатна бройка, в т.ч. доводът за различие между утвърденото от директора на училището щатно разписание и Списък-Образец № 1 за учебната 2016/2017 г., констатирайки допусната непрецизност при посочване наименованията на длъжностите, но не и разлика относно обстоятелството, че е премахната именно заеманата от ищцата длъжност „старши учител полуинтернатна група в прогимназиален етап”.
Предвид изложеното, не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът допустимо ли е съдът да прави предположение за съществуващите по щатно разписание длъжности при различия в представените за един и същи период щатни разписания.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът доказва ли частният свидетелстващ документ фактите, предмет на направеното в него изявление. Несъмнено е, че частният свидетелстващ документ съставлява доказателство, че изявленията в него са направени от издателя му, поради което съдържащите се в него изявления за факти се ценят наред с всички доказателства по делото. Наред с всички доказателства по делото е ценено и изразеното от председателя на Общинския КС на СБУ становище за нелигитимност на синдикалната организация при ответното училище. Съдът е ценил направеното изявление изхождайки от Устава на синдикалната организация и доказателствата, че членски внос от членовете и не е заплащан в период, превишаващ предвидените три последователни месеца за саморазпускането и. Съобразил е, че представеното от председателя на Общинския координационен съвет на Синдиката на българските учители доказателства становище съставлява частен документ, поради което е извършил собствена преценка доколко отразените в него обстоятелства отговарят на фактическото положение. Съобразил е и че представената от Общинския координационен съвет на Синдиката на българските учители справка за отчетен членски внос е в кръга на удостоверителната власт на синдикалното ръководство на организацията, поради което този документ се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, която не е опровергана от оспорващата документа страна – представените от ищцата доказателства за събран за месеците септември и октомври 2016 г. членски внос, без данни да е отчетен при Общинския съвет не опровергават доказателствата, че синдикалната организация при ответното училище не се е отчитала от месец януари до месец октомври 2016 г.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса как се извършва преценката за идентичност на трудовите функции при подбор по чл. 329 КТ. Съобразявайки установената съдебна практика, съгласно която при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността, съдът е формирал извод, че макар и с еднаквото наименование „старши учител полуинтернатна група”, длъжностите са различни в зависимост от етапа на провежданите занимания – начален или прогимназиален. Съобразил е, че заниманията с деца в начален етап на обучение се различават съществено от тези с ученици в прогимназиален клас не само с оглед възрастовите особености, но и предвид съществените разлики в учебния материал; че двете длъжности изискват различни знания, умения и специалност от заемащите ги учители, поради което работодателят не е имал задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 720 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 05.01.2018 г. с адвокат Р. Ж. от Варненска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 287 от 15.11.2017 година по гр.д. № 346/2017 година на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. П. Ж. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Основно училище „Й. Й.”, [населено място], [община] сумата 720 (седемстотин и двадесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: