2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 16.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1065 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 3 от 09.01.2019 година по гр.д. № 600/2018 година на Варненски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от М. А. Ж. против Община Дулово за сумата 50000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от загубата на сина и Е. М. Ж.. В решението е прието за установено, че ищцата е майка на детето Е. М. Ж., [дата на раждане] , починало на 11.08.2013 г. от механична асфикция от удавяне в сладководен водоем, находящ се между [населено място] и [населено място] (на около 5 кв. от селото) в местностите „Б…” и „Л…”. Водоемът с площ над 20000кв.м. е попадал в границите на три поземлени имота, първият собственост на АД „Г.”, а останалите два (имот с идентификатор …. с площ от 349 дка и имот с идентификатор … с площ от 90,731 дка), собственост на ответника [община]. Водоемът не е бил обезопасен, задължение за което са имали собствениците на земята, явяващи се и собственици на водния обект в имотите им – чл. 23 ЗВ и §1 от Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи (ДВ, бр. 56 от 96 г.). Съгласно чл. 8 от Наредбата, площи, запълнени с вода с дълбочина по-голяма от 1,20 кв.м. и намиращи се в непосредствена близост с населени места е следвало да бъдат обозначени с лесно забележими знаци, забраняващи къпането и обградени с парапети или пояс от нискостеблени растения. Тези задължителни изисквания за осигуряване безопасността на хората и предотвратяване на удавянията не са били изпълнени от „Г.” АД и Община Дулово, притежаваща над 2300 кв.м. от територията, върху която е бил разположен водният обект. На 11.08.2013 г. във водоема са се удавили три деца, едно от които детето Е., към този момент на 9 години. На този ден детето е напуснало дома си около девет часа сутринта, отдалечавайки се от него на разстояние около километър, без да бъде контролирано от майка си, на която е било съобщено за удавянето му едва в обедните часове на деня. От загубата на детето си, ищцата е преживяла силни душевни мъки и емоционален стрес, които не е могла да преодолее напълно във времето. При така установените факти, въззивният съд е приел, че Община Дулово като солидарен длъжник (чл. 53 ЗЗД) отговаря на основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за проявеното от служителите и бездействие в нарушение на изискванията за обезопасяване на водните площи, явяващо се в причинна връзка с настъпилото увреждане. Приел е, че ищцата е съпричинила наполовина вредоносния резултат, нарушавайки задълженията си по чл. 8, ал. 8 ЗЗакрД, оставяйки малолетното си дете без постоянен надзор и без да разбере в продължение на часове кога и с кого детето е напуснало дома си, колко се е отдалечило от него и къде се намира. Съобразявайки ниската възраст на починалото дете, внезапната му трагична загуба и отношенията на обич и привързаност с майката, съдът е определил по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на 100000 лева, редуцирано предвид приетия процент съпричиняване до 50000 лева, присъдени на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Искът за разликата до предявения размер от 75000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Варненски апелативен съд в частта му, с която претенцията за неимуществени вреди е уважена до размер на 50000 лева е постъпила от Община Дулово. Поддържа се, че въпросите следва ли съдът да уточни предмета на делото и кои са събраните по него доказателства са разрешени и в противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1 от 2000 г. ОСГТК ВКС и решение № 619 от 09.12.2008 г. по т.д. № 391/2008 г. І т.о. ВКС, а въпросът следва ли в решението си съдът да обсъди всички релевантни доказателства и доводите на страните е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение № 1116 от 01.10.2008 г. по гр.д. № 4876/2007 г. V г.о. ВКС; решение № 343 от 03.12.2018 г. по т.д. № 396/2018 г. ІІ т.о. ВКС; решение по гр.д. № 761 от 2010 г., ІV г.о. ВКС и решение по гр.д. № 4744/2010 г., І г.о. ВКС. Изложени са доводи, че обуславящите изхода на делото въпроси: допустимо ли е да се приемат за установени факти, доказателствата за които са събирани в друг процес; допустимо ли е да се коментира в съдебния акт сума, която не е част от исковата претенция, която претенция не е заявена като частична и чия и в каква степен се отчита вината при определяне обезщетение за смърт на малолетно дете, при наличие на съпричиняване от страна на родителите му, са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба М. А. Ж. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросите следва ли съдът да уточни предмета на делото и да обсъди в решението си всички релевантни доказателства и доводите на страните са разрешени в съответствие с установената съдебна практика. Въззивният съд е съобразил, че предмета на делото е определен правилно в първоинстанционното производство (иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане); произнесъл се е в рамките на заявения предмет; обсъдил е доводите и възраженията на страните; кои факти приема за установени и въз основа на какви доказателства. В съответствие с установената съдебна практика съдът е извършил съвкупна преценка на всички доказателства по делото, в т.ч. на доказателствата, установяващи правото на собственост на ответната община върху част от земята, върху която е образуван водния басейн; доказателствата, установяващи, че водните площи не са били обезопасени; доказателствата относно неупражнения контрол от страна на родителя върху малолетното дете, както и тези, касаещи преживените от ищцата стрес и отчаяние от внезапната му загуба. Изложил е мотиви по всички въведени от ответната страна възражения, вкл. възраженията, че мястото на настъпване на инцидента е на територията на трето лице, поради което няма причинна връзка между увреждането и бездействието на Общината, както и възражението за съпричиняване от страна на майката, неупражнила надзор над детето си.
Въпросът допустимо ли е да се приемат за установени факти, доказателствата за които са събирани в друг процес не е обуславящ изхода на делото. Съдът е основал изводите си за фактите върху доказателства, събрани по установения ред в рамките на производството по делото – въз основа на представените по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и приетите експертни заключения, като заключението от 05.04.2018 г. на вещото лице Г. е възприето само в частта му досежно установените от експерта факти на място при оглед на имотите, без да е обсъждано в останалата му част, базирана на данни от експертиза по друго дело.
Въпросът допустимо ли е да се коментира в съдебния акт сума, която не е част от исковата претенция е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Съдът е обвързан от размера на предявения петитум при определяне подлежащото на присъждане обезщетение, но не и при определяне на общия му размер по справедливост – длъжен е при условията на чл. 52 ЗЗД да определи точния размер на справедливото обезщетение, което след редуцирането му поради съпричиняване следва да е в рамките на заявения от ищеца петитум. В конкретния случай, в съответствие с установената съдебна практика, съдът е определил обезщетението по справедливост с оглед всички обстоятелства, явяващи се от значение за размера му, присъждайки го след редуцирането му на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД в рамките на заявения петитум.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и въпросът чия е вината и в каква степен се отчита тя при определяне обезщетение за смърт на малолетно дете, при наличие на съпричиняване от страна на родителите му. Въпросът е намерил разрешение в установената съдебна практика, съгласно която дали е налице съпричиняване и в какво съотношение е то с поведението на деликвента се решава с оглед доказателствата за всеки конкретен случай в зависимост от установените по делото обстоятелства. При доказателства, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението за неимуществени вреди, причинени от загуба на близък, се определя съобразно доказателствата за съществувалата с починалия емоционална връзка – доколко тя е била постоянна, трайна и дълбока, а процента на съпричиняване въз основа на това в каква степен пострадалия е допринесъл за увреждането. Съобразявайки така установената съдебна практика, при определяне цялостния размер на обезщетението, въззивният съд е отчел дълбочината на емоционалната връзка между майка и малолетното и дете и силата на негативните изживявания от внезапната му трагична загуба и е намалил размера на обезщетението при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съпоставяйки обстоятелството, че майката не е положила дължимата грижа за постоянен надзор над детето си с доказателствата за виновно бездействие на служители на общината, довело до създаване на условия за настъпване на трагичния инцидент.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърт гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3 от 09.01.2019 година по гр.д. № 600/2018 година на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: