3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1276
София, 28.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 688 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 99 от 02.04.2012 година по гр.д. № 187/2012 година на Великотърновски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от С. Н. Р. от [населено място], [община] против Прокуратурата на Република България, [населено място]. Присъдена е сумата 7000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че с постановление от 28.05.2001 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 212, ал.3, пр.І -во вр. с ал.1 НК – присвояване в големи размери чрез използване на документи с невярно съдържание. С ново постановление от 22.10.2001 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал.4 НК – присвояване в особено големи размери на суми, получени от ДФ „Земеделие”, представляващо особено тежък случай, което производство е било прекратено с постановление от 02.01.2002 г. с указания за провеждане на допълнително разследване; на 02.09.2003 г. отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал.1 НК, изготвено е било обвинително заключение с мнение за предаване на съд; през 2004 г. делото е върнато отново за допълнително разследване, а с постановление от 26.04.2006 г. на В. районна прокуратура, влязло в сила на 18.07.2006 г., производството по делото е прекратено поради недоказаност на обвинението по чл. 212 НК. По време на наказателното преследване ищецът е живеел в [населено място], от където чрез кметството е бил призоваван многократно за разпити, привличане и предявяване на обвинение, което е дало отражение на авторитета му в местното общество, информирано за провежданото разследвано и чрез публикации в пресата; през целият период на незаконното преследване ищецът е търпял сериозни негативни психически изживявания, вкл. и поради негативния оттенък в общественото мнение за него. Прието е, че изживените душевни страдания следва да бъдат обезвъзмездени с обезщетение в размер на 7000 лева, присъдено на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Касационна жалба против решението на Великотърновски окръжен съд е постъпила от Прокуратурата на Република България чрез В. окръжна прокуратура. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., тъй като при определяне размера на обезщетението не са взети предвид всички обстоятелства, обуславящи настъпилите вреди. Изложени са доводи, че по въпросът следва ли обезщетението да бъде определено по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, решението е постановено в противоречие с решение № 539 от 09.08.2010 г. по гр.д. № 1747/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 1037 от 05.12.2008 г. о гр.д. № 2723/2007 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 485 от 25.06.2009 г. по гр.д. № 650/2008 г. на ІІІ г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба С. Н. Р. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски окръжен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. са неоснователни. Съдът е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди: отчел е тежестта на обвинението – за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от три до петнадесет години (чл. 212, ал.4 НК) и от две до осем години (чл. 212, ал.1 НК); продължителността на незаконното наказателно преследване – от месец май 2001 г. до месец юли 2006 г.; преживените от ищеца тежък стрес в една сравнително напреднала възраст – над седемдесетгодишен към момента на привличането му като обвиняем; изживените морални страдания от злепоставянето му в обществото и накърняването на авторитета му; негативните емоции, причинени от неоснователното засягане на честта и доброто му име.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В приложените решения № 539 от 09.08.2010 г. по гр.д. № 1747/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 1037 от 05.12.2008 г. о гр.д. № 2723/2007 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 485 от 25.06.2009 г. по гр.д. № 650/2008 г. на ІІІ г.о. ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпилите за пострадалите негативни последици.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в хода на производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 300 лева – възнаграждение, изплатено на адвокат К. М. от В. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99 от 02.04.2012 година по гр.д. № 187/2012 година на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, [населено място] да заплати на С. Н. Р. от [населено място], [община] с ЕГН [ЕГН] сумата 300 (триста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: