О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 06.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5725 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 926 от 07.05.2015 година по гр.д. № 662/2015 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение от 12.05.2014 г. по гр.д. № 7518/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. І-во ЗЗД, предявен от В. П. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че на 21.03.2008 г. страните по делото са подписали споразумение, с което ищецът е приел инвестиционен проект за ПУП- ПРЗ за кв. І-ви в м. „М. предградие”, предвиждащ обединение на негов собствен имот с имоти на ответника за един общ УПИ; поел е задължение да съдейства за проекта и да не възпрепятства одобрението му от компетентните административни органи. Като обезщетение за вредите, които ищецът ще претърпи от осъществяване на процедурата по обединение на парцелите, ответникът се е задължил да му заплати сумата 60000 евро, от които 10 % при подписване на споразумението, а останалите 90 % (54000 евро) след изтичане срока за обжалване заповедта за одобряване на ПУП ПРЗ. Ответникът е предприел необходимите стъпки за одобрение на проекта, който поради настъпили промени в закона е бил одобрен с параметри, различни от уговорените в споразумението. Ищецът не е възразил срещу одобреното изменение на ПУП- ПРЗ, а след изтичане на срока за обжалване е поканил ответника да заплати уговорената цена за бездействието му, което ответникът е отказал да стори. При така установените факти е прието, че споразумението от 21.03.2008 г. е нищожно при условията на чл. 26, ал.2 ЗЗД поради липса на основание. Прието е, че с исковата молба и в хода на първоинстанционното производство ищецът не е въвел твърдения за настъпили за него конкретни вреди от изменението на ПУП, позовавайки се единствено на въздържането си от обжалване, т.е. сумата се претендира единствено въз основа на изпълненото от ищеца задължение да не препятства влизане в сила на одобрението на промените на ПУП; че по съществото си тази уговорка е предварителен отказ да се обжалва акт на административен орган, който отказ съгласно чл. 155, ал. 4 АПК е недействителен, с оглед на което поетото от ответника задължение за заплащане на парични суми е без основание. Независимо от това, в решението е прието, че претенцията е неоснователна и поради обстоятелството, че уговорената в споразумението сума е във връзка с влизане в сила на конкретен, приложен към него проект за ПУП – ПРЗ, какъвто не е приет – одобрен е проект, различен от приложения към споразумението. Предявената от ищеца претенция за осъждане на ответника да изпълни задължение за плащане на парична сума от 54000 евро по споразумение от 21.03.2008 г. е отхвърлена като неоснователна.
В касационната жалба против решението на Софийски апелативен съд, постъпила от В. П. Д. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: представлява ли спогодбата по 365, ал.1 ЗЗД, сключена с цел избягване на бъдещи спорове предварителен отказ от жалба, съответно отказ от право на иск; представлява ли уговорката за въздържане от възражение срещу изменение на план за регулация между съсобственици на съседни поземлени имоти предварителен отказ от жалба или съгласие, дадено по реда на чл. 134, ал.1, т.3 ЗУТ и следва ли ищецът да посочи точната правна квалификация на иска си и какъв следва да е обемът на обстоятелствата по чл. 127, ал. 1, т.4 ГПК, за да се даде квалификация на иска, се явяват от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба П.” Е. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Въпросът представлява ли спогодбата по 365, ал.1 ЗЗД, сключена с цел избягване на бъдещи спорове предварителен отказ от жалба, съответно отказ от иск, не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно установената съдебна практика, със спогодбата по чл. 365, ал.1 ЗЗД страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки, уреждайки отношенията си във връзка със спорното право. Предварителният отказ от обжалване, прогласен от закона за нищожен не съставлява спогодба – с него страните не уреждат доброволно отношенията си, а една от тях, без да е узнала съдебния акт, се съгласява с последиците му. Съобразявайки установената практика по приложението на чл. 365, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сключеното между страните споразумение по правната си същност не съставлява спогодба – страните не са уредили отношенията си по бъдещото изменение на ПУП ПРЗ чрез взаимни отстъпки – такива не са уговорени, нито се твърдят да са извършени, а една от тях е поела недействително задължение за предварителен отказ от право на обжалване срещу заплащане на определена сума пари.
Въпросът представлява ли уговорката за въздържане от възражение срещу изменение на план за регулация между съсобственици на съседни поземлени имоти предварителен отказ от жалба или съгласие, дадено по реда на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ не е обуславящ изхода на спора. По делото е безспорно, че изменението на плана и одобрението на проекта е било извършено по реда на чл. 134, ал.1, т.1 ЗУТ – поради настъпване на промени в обществено икономическите и устройствени условия, а не по съгласие на всички съсобственици, т.е. процесното споразумение не е сключено, нито ползвано за изменение на ПУП по реда на чл. 134, ал. 2, т.6 ЗУТ, каквито твърдения и не са въведени от ищеца; представените към исковата молба доказателства са за одобрение по реда на чл. 134, ал.1, т.1 ЗУТ и независимо от всичко това – одобреният проект е различен от приложения към споразумението, поради което претенцията е неоснователна само на това основание, както е прието в обжалваното въззивно решение.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и процесуалните въпроси следва ли ищецът да посочи точната правна квалификация на иска си и какъв следва да е обемът на обстоятелствата по чл. 127, ал. 1, т.4 ГПК, за да се определи точна квалификация на иска. В съответствие с установената съдебна практика, съдът е определил правната квалификация на иска съобразно въведените от ищеца твърдения – твърдения за сключено споразумение, съдържащо уговорка за предварителен отказ от обжвалване на административните актове по изменение и одобрение на ПУП ПРЗ срещу определена парична сума, което ответникът не е изпълнил и петитум за осъждане ответника да заплати тази сума, т.е. иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация [фирма] следва да бъдат присъдени разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 2400 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от с адвокат Д. Д. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 926 от 07.05.2015 година по гр.д. № 662/2015 година на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. П. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2400 (две хиляди и четиристотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: