О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 960
София, 23.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3061 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 172 от 25.01.2016 година по гр.д. № 3298/2015 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 18 от 08.04.2015 г. по гр.д. № 425/2014 г. на Видински окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от С. Г. Г. от [населено място], [община] против Е. К. В. и И. И. В., двамата от [населено място] за сумата 65518 лева, съставляващи обезщетение за пропуснати добиви и нереализирани от тях доходи от производство на зелен лук и дини за периода 2010-2014 г. В решението е прието за установено, че с решение № 176 от 24.10.2013 г. по гр.д. № 550/2012 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, ответниците Е. К. В. и И. И. В. са осъдени да предадат на ищцата С. Г. владението върху 45 кв.м. от парцел . в кв. . по плана на [населено място], В. община. Ответниците са били във владение на имота и към 2014 г., който са освободили и предали на ищцата след образуване на изп.д. № 1152/2014 г. на съдебен изпълнител при Видински районен съд. През 1985 година ищцата лично е обработвала земеделската си земя, вкл. процесните 45 кв.м. и е реализирала реколта от зелен лук. След 1985 година земята не е била обработвана. При така установените данни е прието, че претенцията за пропуснати ползи от нереализирани доходи от селскостопанска продукция е неоснователна, тъй като не е доказано сигурно настъпване на претендираното от ищцата бъдещо увеличение на имуществото и – по делото не е установено, че ищцата би произвела реколта от зелен лук и дини, както че евентуално произведената продукция би се реализирала на селскостопанския пазар, поради което предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против въззивното решение на Софийски апилативен съд е постъпила от С. Г. Г. от [населено място], [община]. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса следва ли при постановяване на решението съдът да издири приложимия материален закон и да формира правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства, разрешен във въззивното решение в противоречие с приетото в решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ІV г.о. ВКС. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 403 от 18.10.2011 г. по гр.д. № 758/2010 г. ІV г.о.; решение № 80 от 22.02.2011 г. по гр.д. № 941/2010 г. на ІІІ г.о. и решение № 1023 от 17.07.1968 г. по гр.д. № 4017/1958 г. ІІІ г.о. ВС РБ) е разрешен и въпросът каква е правната квалификация на претенция за обезщетение за ползата от която собственика на вещта е бил лишен при изложени твърдения за виновно, противоправно поведение на ответника, както и въпросът следва ли да се приеме, че ищецът собственик е имал намерение да реализира продукция от зеленчуци, ако преди и към момента на отнемането на имота от ответника е обработвал земята и е реализирал такава продукция – въпрос, разрешен в противоречие с приетото в решение № 66 от 19.03.2012 т. по гр.д. № 1139/2011 г. ІІІ г.о. ВКС.
Ответниците по касационната жалба Е. К. В. и И. И. В., двамата от [населено място] считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът относно задължението на съда да издири приложимия материален закон и да формира правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства е разрешен в съответствие със съдебната практика, в т.ч. с приложените от касатора решения на Върховния касационен съд. Въззивният съд е приложил точно материалноправната норма, регулираща процесното правоотношение и е формирал правните си изводи въз основа на събраните по делото доказателства. При съпоставка на така изведения въпрос с оплакванията в касационната жалба се налага извод, че въпросът не е и обуславящ изхода на делото – макар и без да е упоменал всички доказателства, установяващи правото и на собственост върху 45 кв.м. от имота в [населено място], съдът е формирал извод, че ищцата е собственик на тази земя, както и че земята е владяна от ответниците без основание в процесния период; формирал е и извод, че ищцата е пропуснала ползи в размер на наема за периода, каквито вреди обаче не се претендират, а настъпването на обедняване в размер на нереализирана земеделска продукция не е доказано; че не са доказани реални вреди от доказана възможност за сигурно увеличение имуществото на ищцата. Обсъдени са и показанията на разпитания свидетел и заключението на експерт агроном, установяващи как би могла да бъде обработвана земята, както и че през 1986 г. е била събрана реколта от зелен лук, т.е. изводите на съда за неоснователност на претенцията са формирани след анализ на всички представени от ищцата доказателства, в съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и изведеният от касатора въпрос каква е правната квалификация на претенция за обезщетение за ползата от която собственика на вещта е бил лишен при изложени твърдения за виновно, противоправно поведение на ответника. В съответствие с трайно установената съдебна практика, в т.ч. посоченото от касатора решение № 403 от 18.10.2011 г. по гр.д. № 758/2010 г. ІV г.о. ВКС, въззивният съд е приел, че когато собственикът на една вещ неправомерно е бил лишен от възможността да я ползва, то той търпи обедняване за пропуснатата облага за сметка на ползващия вещта без основание – обедняване в размер на наемната цена при липса на доказателства за други вреди, което обезщетение може да претендира на основание чл. 59 ЗЗД. С иск за вреди от непозволено увреждане собственикът на вещта разполага, когато ползващият я без основание е увредил вещта му, каквато е хипотезата, разгледана в приложеното към касационната жалба решение № 66 от 19.03.2012 т. по гр.д. № 1139/2011 г. ІІІ г.о. ВКС, в което съдът се е произнесъл за вреди, причинени от замърсяване на почвата на собствена на ищеца земя или вреди от извършени самоуправни действия в имот, който въпрос е разгледан в решение № 80 от 22.02.2011 г. по гр.д. № 941/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС. При твърдения, че ответниците са ползвали без основание площ от имота на ищеца по време на съдебния спор относно собствеността му, за който период се претендират пропуснати ползи, квалификацията на иска е с правно основание чл. 59 ЗЗД, която съдебна практика е съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Липсва и твърдяното противоречие с изводите в решение № 66 от 19.03.2012 т. по гр.д. № 1139/2011 г. ІІІ г.о. ВКС, в което съдът се е произнесъл по иск за пропуснати ползи поради увреждане на обработваема земеделска земя, т.е. по иск с различно основание. Независимо от това, липсва противоречие и по въпроса следва ли ищецът да установи, че увеличението на имуществото е факт, който би настъпил със сигурност. Така в решение № 66 от 19.03.2012 т. по гр.д. № 1139/2011 г. ІІІ г.о. ВКС съдът е изследвал въпроса какъв е бил добивът от земята преди увреждането, както и имало ли е договореност за изкупуване на бъдещата земеделска продукция – основал е изводите си на факти, различни от установените във въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 от 25.01.2016 година по гр.д. № 3298/2015 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: