О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
София, 07.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1567 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 4886 от 02.12.2013 година по гр.д. № 944/2013 година на Благоевградски окръжен съд е потвърдено решение № 137 от 22.03.2013 г. по гр.д. № 1736/2012 г. на районен съд [населено място], с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 3 КТ, предявени от И. С. Т. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор ищецът е работел като „пощенски раздавач” към Регионално управление „Западен район”, пощенска станция [населено място] при ЕАД „Б. п. За допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неспазване сроковете за доставка на непрепоръчани пратки и системен отказ на служителя да извършва безадресна доставка на рекламни материали по сключени договори между работодателя и други дружества със заповеди № РД-02-4 от 06.02.2012 г. и № РД-02-35 от 05.04.2012 г., на ищеца са били наложени двукратно дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение”. Със заповед № РД-02-106 от 03.08.2012 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал.2, т.6 НК, налагайки му дисциплинарно наказание „уволнение”. Наказанието е наложено поради отказ на служителя да извършва качествено задълженията си по сключени договори с външни възложители на безадресна доставка на рекламни брошури, които нарушения са били констатирани при извършване на проверка на 13.07.2012 г. Прието е, че наказанието е наложено от работодателя законно – след приемане на обяснения от служителя; при спазване на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ и при доказано нарушение на трудовата дисциплина, поради което искът за отмяна на дисциплинарното наказание е отхвърлен като неоснователен. С оглед обусловеният му характер, като неоснователен е отхвърлен и искът за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против решението на Благоевградски окръжен съд, постъпила от И. С. Т. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросът законно ли е дисциплинарно наказание, заповедта за налагане на което не отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ за посочване на времето на извършване на нарушението. Посочени са решение № 419 от 17.08.2010 г. по гр.д. № 575/2009 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд и номера на съдебни решения, без да се сочат делата, по които са постановени.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд.
Повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 195, ал.1 ГПК е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно установената съдебна практика, когато нарушенията са осъществявани в рамките на определен период от време; характерът на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения и датата на установяването им – решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 30 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 388/2011 г. ІІІ г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В съответствие с така установената съдебна практика, в обжалваното решение е прието, че спецификата на работата на изпълняваната от ищеца длъжност „пощенски раздавач”, свързана с ежедневна доставка на различни по характер пратки, в различен час и на множество адреси не позволява да се установят точната дата и час на неизпълнение на трудовите задължения за безадресна доставка на рекламни брошури, поради което за изпълнение на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ е достатъчно да бъде посочен периодът на осъществяване на нарушенията и датата на констатирането им.
Не е налице и твърдяното противоречие с решение № 419 от 17.08.2010 г. по гр.д. № 575/2009 г. на ІV г.о. ВКС, в което е прието, че в заповедта за нарушение следва да бъде посочено конкретно в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина и кога е извършено – изискването за индивидуализация на нарушението е изпълнено и с посочването на периода на нееднократно осъществявани нарушенията на трудовата дисциплина.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4886 от 02.12.2013 година по гр.д. № 944/2013 година на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: