5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
София, 12.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4976 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 6061 от 14.07.2016 година по гр.д. № 8964/2015 година на Софийски градски съд, ІІІ В граждански състав е потвърдено решение № ІІ-126 от 01.06.2015 г. по гр.д. № 45950/2014 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 3 КТ, предявени от К. В. Ф. от [населено място] баня против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 29.09.2009 г., ищецът е работел на длъжност „монтажник” в магазин на ответното дружество на [улица], [населено място]. Основното му трудово задължение е било да извършва монтаж на модули и детайли на стоки на дружеството по утвърден график, съгласуван по ден и часови диапазон с клиента, купувач на стоката. През месец юли 2014 г. клиент на магазина капарирал мебели и пожелал да бъде извършен монтажът им в дома му. В разговор с клиента, продавачът консултант С. А. му предложил да извършат със свой колега монтаж на закупените мебели частно, на по-ниска цена от определената от ответното дружество. Уговорени били дата и час за монтажа в дома на клиента, който уведомил писмено ръководството на дружеството за така постигнатата уговорка – по негова преценка нелоялна към работодателя. На 09.08.2014 г., в договорените предварително с клиента дата и час, ищецът и колегата му А. се явили пред дома му, където били посрещнати от служители на работодателя, пред които признали, че идват с намерение да извършат частно уговорения монтаж. Ищецът е отказал да даде на работодателя обяснения за случилото се. Със заповед № 85 от 12.08.2014 г., трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ и чл. 187, т. 3 и т. 8 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име. При така установените факти е прието, че наказанието е наложено от работодателя законно – след като са били искани обяснения от работника и такива не са били дадени по негова вина; при спазване на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ и при доказано нарушение на трудовата дисциплина, поради което искът за отмяна на дисциплинарното наказание е отхвърлен като неоснователен. С оглед обусловеният им характер, като неоснователни са отхвърлени и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от К. В. Ф. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите: нарушена ли е разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ, когато деянията, за които за снети обяснения са различни от тези, за които е наложено дисциплинарно наказание; задължен ли е съдът в изпълнение на чл. 236, ал.2 ГПК да обсъди и съобрази всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства и може ли съдът да основе правните си изводи само на избрани доказателства, игнорирайки останалите без да изложи причини за това. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса законосъобразно ли е наложено дисциплинарно наказание уволнение за вероятно намерение на служител да извърши дисциплинарно нарушение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно установената съдебна практика, поисканите от работодателя обяснения трябва да са относно деянието, за което е наложено дисциплинарното нарушение – да касаят обстоятелствата относно съответното действие или бездействие, съставляващо дисциплинарно нарушение. Необходимо и достатъчно е в заповедта за нарушение да бъде посочено конкретно в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина (същото, за което са поискани обяснения), а дисциплинарното нарушение да е посочено по разбираем начин – по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал.1 КТ. В този смисъл решение № 544 от 06.01.2012 г. по гр.д. № 1811/2010 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 857 от 25.01.2011 г. по гр.д. № 1968/2009 г. на ІV г.о.; решение № 722 от 03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009 г. на ІV г.о.; решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. и решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. на ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. При съобразяване на така установената съдебна практика, въззивният съд е отчел, че поисканите от ищеца обяснения по реда на чл. 193 КТ с писмо от 11.08.2014 г. са относно констатираното от работодателя нарушение на 09.08.2014 г., за което е наложено и дисциплинарното наказание. Съобразено е, че разликата в изразните средства, използвани в писмото с искане на обяснения и в заповедта за уволнение е без значение за извода за спазване на чл. 193 КТ, тъй като както обясненията, така и наложеното наказание касаят едни и същи обстоятелства – участието на ищеца в уговорка с клиент на магазина за извършване на монтаж не по установения за това ред; участие, констатирано при проверката пред дома на клиента в определен ден и час, където ищецът се е явил ведно с договорилия монтажа и пред служители на работодателя е потвърдил целта на посещението си.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите задължен ли е съдът в изпълнение на чл. 236, ал.2 ГПК да обсъди и съобрази всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства и може ли съдът да основе правните си изводи само на избрани доказателства, игнорирайки останалите без да изложи причини за това. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, съгласно която в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се, като това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания, въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г.о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г.о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г.о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните. Изложил е мотиви защо дава вяра на показанията на свидетелите, установяващи фактите, сочещи за дисциплинарно нарушение – свидетели, присъствали пред дома на клиента, след като той лично им е съобщил за времето на уговорения монтаж; разговаряли с ищеца при тази среща и заснели явяването му в уреченото време на адреса на клиента. Изложил е и мотиви защо не възприема за достоверни показанията на свидетелите, домогващи се да установят, че ищецът се е явил точно този ден и на това място в изпълнение на друга уговорка, без връзка с монтажа на мебелите и е формирал изводите си въз основа на съвкупна преценка на всички събрани доказателства.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса законосъобразно ли е наложено дисциплинарно наказание уволнение за вероятно намерение на служител да извърши дисциплинарно нарушение – въпрос, неотносим към изхода на делото. Дисциплинарното наказание на ищеца е наложено за злоупотреба с доверието на работодателя – злоупотреба, изразяваща се в участие в договорка да извърши монтаж на мебели, закупени от магазина на работодателя на по-ниска цена и получавайки за това възнаграждението лично. С участието си в тази договореност, ищецът е злоупотребил с оказаното му доверие, в което се изразява и дисциплинарната простъпка, а обстоятелството, че извършването на монтажа и получаването на лично възнаграждение за това са били осуетени е без правно значение за съставомерността на деянието.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 840 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор от 04.11.2016 г. за правна помощ с адвокат С. Н. от Адвокатска колегия, [населено място].
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6061 от 14.07.2016 година по гр.д. № 8964/2015 година на Софийски градски съд, ІІІ В граждански състав.
ОСЪЖДА К. В. Ф. от [населено място] баня с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 840 (осемстотин и четиридесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: