3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
София,26.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1709 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 11.07.2011 година по гр.д. № 2420/2009 година на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 16.01.2009 г. по гр.д. № 16883/2007 г. на Софийски районен съд, 35 състав, с което е уважен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, предявен от П. К. от [населено място], Щ. против Л. Л. Л. от [населено място] за сумата 6000 щатски долара, съставляващи цена, платена на отпаднало основание. В решението е прието за установено, че през 2006 година между страните по делото е било постигнато съгласие ответникът да продаде на ищеца професионална дървена флейта B., ръчно изработена от Л. Л. – париж с пластинка от сребро по ръба на флейтата, направена от „grenadille ond”, със сребърни ключове и декорации, с дължина 68 см., а на главната муфа 23,5 см. срещу сумата 6000 щатски долара. В изпълнение на така сключения договор ищецът е превел на ответника сумата 6000 щатски долара, а ответникът е изпратил флейта, която съществено се е различавала от обещаната – металните връзки между главата и тялото на инструмента вместо сребърни са били от медно-цинкова сплав, ключовете и свръзките между отделните части, изработени от сплав с преобладавящ бял метал, без да са посребрявани. Ищецът развалил договора поради пълното му неизпълнение с писмено изявление до ответника и е върнал получената флейта, а ответникът е отказал да върне получената продажна цена. При така установените факти съдът е приел, че ответникът дължи връщане на даденото по договора на отпаднало основание, предвид което е уважил предявената претенция в размер на платената продажна цена от 6000 щатски долара, присъдена ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Л. Л. Л.. Поддържа се, че решението е недопустимо поради неточно определена от съда правна квалификация на иска, който е следвало да бъде разгледан в хипотезата на чл. 193 ЗЗД – дали недостатъците я правят негодна за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е пропусналият давностния срок по чл. 197 ЗЗД за предявяване на иска по чл. 195 ЗЗД да претендира връщане на цената на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД.
Ответницата по касационната жалба П. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Доводът за недопустимост на обжалвания съдебен акт е неоснователен. Неправилната квалификация на спорното право не е порок, водещ до недопустимост на решението. Решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Когато в решението си съдът разглежда спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, определяйки погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо – неправилното определяне на правната норма, регулираща спорното правоотношение, рефлектира върху правилността на постановения съдебен акт, но не и върху допустимостта му.
Обстоятелствата, на които ищецът основава иска си са, че страните са сключили договор за покупко-продажба на определена вещ; че ответникът не е предал обещаната по договора вещ, а друга, различна по съществените си признаци от уговорената, поради което ищецът е развалил сключения договор, върнал е доставената му вещ, а предявената претенция е за връщане на цената и. В обжалваното решение, съдът се е произнесъл по така въведения спорен предмет на делото, разгледал е именно претендираното от ищеца право, съобразно въведените основание и петитум на иска.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросът допустимо ли е пропусналият давностния срок по чл. 197 ЗЗД за предявяване на иска по чл. 195 ЗЗД да претендира връщане на цената на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД не е обуславящ изхода на делото. Искът по чл. 195 ЗЗД е в случаите, когато продавачът отговаря по чл. 193 ЗЗД – когато продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Предявеният иск е за връщане на даденото по договор, развален поради непредоставяне на закупената вещ – поради доставяне на вещ, която по съществените си признаци е различна от закупената.
Независимо от изложеното, въпросът не е обуславящ и предвид обстоятелството, че в хода на инстанционното производство, проведено по реда на ГПК от 1952 г. (отм.) и до приключване на устните състезания пред въззивния съд ответникът не е направил възражение за изтекла погасителна давност по чл. 197 ЗЗД, а въвеждането на това възражение едва с касационната жалба е недопустимо.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.07.2011 година по гр.д. № 2420/2009 година на Софийски градски съд, ІІ В въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: