6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1098
София, 27.09.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3703 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 18.01.2013 година по гр.д. № 9821/2012 година на Софийски градски съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 т.2 и т.3 КТ, предявени от Л. И. И. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор ищецът е работел в предприятието на ответника като „шофьор съчленен тролейбус” до 20.12.2010 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал.1, т.6 КТ със заповед № 811/2010 г. поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина. Прието е, че заповедта за уволнение, мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал.1 КТ е издадена след като работодателят е приел писмените обяснения от служителя и при доказано извършване на дисциплинарните нарушения, изразяващи се в допуснати пътно-транспортни произшествия на 23.10.2010 г. и 18.12.2010 г. и инцидент с пострадал пътник на 22.11.2010 г. поради неспазване правилата за движение по пътищата и Инструкцията за безопасна работа на водач на тролейбус, поради което исковете за отмяна на дисциплинарното уволнение, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са отхвърлени като неоснователни.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от Л. Илиев Илиев са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по въпросите (след конкретизиране и уточнението им съгласно т.1 от ТР № 1/2010 г. ОСГТК ВКС): следва ли в заповедта за уволнение да е посочен законният текст, въз основа на който се налага наказанието, както и да съдържа мотиви защо се налага най-тежкото дисциплинарно наказание; допустимо ли е съдът сам да определи правната квалификация на дисциплинарното нарушение и следва ли тя да бъде отразена в диспозитива на решението; законно ли е дисциплинарно уволнение въз основа на пропуски, които са в резултат на липса на качества за ефективно изпълнение на работата; следва ли писмените обяснения да бъдат изискани и приети от разполагащия с дисциплинарна власт в рамките на започнало дисциплинарно производство, за което работникът да е уведомен; допустимо ли е за едно вече санкционирано деяние да бъдат наложени повече от едно наказания; могат ли да се приемат за доказани нарушения, които не са достатъчно индивидуализирани в заповедта за уволнение; какви са доказателствените средства за установяване настъпване на пътно-транспортно произшествие; има ли значение формата на вината (умисъл или небрежност) за съставомерността на нарушенията по чл. 187, т.3 и т.10 КТ; колко на брой трябва да са нарушенията, за да се приеме, че броят им е значителен; съдопроизводствено нарушение ли е недаването на указания на ищеца в доклада по чл. 146 ГПК, както и съставлява ли нарушение на трудовата дисциплина общественоопасно деяние, извършено при крайна необходимост, когато причинените вреди са по-малко от предотвратените. Поддържа се, че така изведените въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложени са решение № 55 от 01.03.2011 г. по гр.д. № 1972/2009 г. на ІV г.о. ВКС и решение от 29.12.2009 г. по гр.д. № 502/2009 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Въпросите следва ли в заповедта за уволнение да е посочен законният текст, въз основа на който се налага наказанието; допустимо ли е съдът сам да определи правната квалификация на дисциплинарното нарушение и следва ли тя да бъде отразена в диспозитива на решението са намерили разрешение в установената практика на Върховния касационен съд, съгласно която несъответствието между законовия текст, въз основа на който е наложено дисциплинарното наказание и констатираното нарушение на трудовата дисциплина не води до незаконност на уволнението; обстоятелството дали работодателят е определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, защото предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение. В този смисъл решение № 205 от 04.07.2011 г. по гр. дело №236 от 2010 г., ВКС, IV г.о.; решение № 99 от 05.04.2011 г. по гр. дело № 380/2009 г., ВКС, IV г.о.; решение № 58 от 13.03.2012 г. по гр.д. № 304/2011 г. ІV г.о.ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съобразени при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Разрешение в установената практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 195, ал.1 КТ са намерили и въпросите в каква степен трябва да са индивидуализирани в заповедта за уволнение нарушенията на трудовата дисциплина и следва ли заповедта за уволнение да съдържа мотиви защо се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. Съгласно установената съдебна практика, в съответствие с която е постановено и въззивното решение на Софийски градски съд, в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция, както и да дават възможност за проверка на изискването по чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; за проверка за сроковете по чл. 194 КТ и за защита на наказания работник в хода на съдебното производство по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ – решение № 857 от 25.01.2011 г. по гр.д. № 1968/2009 г. на ІV г.о.; решение № 722 от 03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009 г. ІV г.о. ВКС; решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. ІV г.о. ВКС; решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. ІV г.о. ВКС и решение № 299 от 17.07.2012 г. по гр.д. № 759/2011 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В съответствие с установената съдебна практика са разрешени и въпросите следва ли писмените обяснения да бъдат изискани и приети от разполагащия с дисциплинарна власт в рамките на започнало дисциплинарно производство. Въззивният съд е съобразил, че писмените обяснения на работника относно констатираните дисциплинарни нарушения са достигнали до работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание, с което изискванията на чл. 193, ал.1 КТ са изпълнени. Съобразил е установената практика по приложението на чл. 193, ал.1 КТ, съгласно която необходимо и достатъчно за изпълнението на чл. 193, ал.1 93, ал.1 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да поиска обяснения от работника за действия или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения; обясненията на работника трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание, но няма значение дали са изискани лично от този субект и дали са дадени лично пред него, като законът не предвижда изискване за форма, в която обясненията трябва да бъдат дадени, нито пък съдържа изискване за формално иницииране на дисциплинарното производство, за което работодателят да е длъжен да уведомява работника – решения на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК № 319 от 18.07.2011 г. по гр.д. № 197/2010 г. ІV г.о. ; решение № 857 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2009 г., IV г. о. ВКС и решение № 220 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1917/2010 г., IV г. о.
Разрешение в задължителната съдебна практика е дадено и по въпроса законно ли е дисциплинарно уволнение въз основа на пропуски, които са в резултат на липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Съгласно решение № 165 от 6.11.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г., ІV г.о.; решение № 301 от 23.06.2001 г. по гр.д. № 531/2010 г., ІV г.о.; решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 776/2009 г., ІV г.о.; решение № 81 от 8.05.2012 г. по гр.д. № 1363/2010 г., ІV г.о. и № 195/ 18.07.2012 г. гр.д. № 1382/11 г. ІІІ г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК липсата на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената му работа се изразява в липса на професионални знания, умения, навици или недостатъчен опит, проявени като трайно състояние, несвързано с виновно поведение; когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на умишлено или небрежно поведение на работника, то налице е нарушение на трудовата дисциплина и за такива нарушения работодателят разполага с възможността да наложи дисциплинарно наказание; само в случаите, когато неизпълнението не се дължи на виновно поведение на работника, а на недостатъчни професионални знания, умения, навици, на недостатъчен опит или на физически дадености, то се касае за обективно трайно състояние, несвързано с виновно поведение на работника или служителя и трудовото правоотношение може да бъде прекратено от работодателя по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че допуснатите пътни инциденти не са резултат на липса на качества на работника за изпълнение на възложената работа, а прояви на виновно поведение на водача на тролейбуса, които обстоятелства (нарушенията на правилата за безопасно движение и инструкциите за управление на тролейбус) са констатирани и от проверяващите органи на МВР, без да са оспорени от ищеца.
Въпросът допустимо ли е за едно вече санкционирано деяние да бъдат наложени повече от едно наказания не е обуславящ изхода на делото. Д. на ищеца, че нарушението, извършено на 23.10.2010 г. е вече санкционирано от работодателя е приет за неоснователен, тъй като не е доказано да е наложено предходно дисциплинарно наказание за същото деяние.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът какви са доказателствените средства за установяване настъпването на пътно-транспортно произшествие. Съобразно установената съдебна практика, съгласно която за установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. разпит на свидетели, писмени доказателства, изслушване на експертиза и пр. доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението (решение № 94 от 30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г., IV г. о. ВКС), въззивният съд е формирал изводите си, че ищецът е допуснал дисциплинарните нарушения въз основа на представените писмени доказателства – протоколи за ПТП, справка за пътно-транспорните произшествия и писмените обяснения на работника, съставляващи извънсъдебни признания за техниката и причините за настъпването на произшествията.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса има ли значение формата на вината (умисъл или небрежност) за съставомерността на нарушенията по чл. 187, т.3 и т.10 КТ. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в поредица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 3 от 12.03.2012 г. по 1325/2010 г. ІV г.о.; № 348/11.10.2011 по гр.д. № 387/2010 г. ІV г.о.; решение № 3 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 1325/2010 г., ІV г.о.), вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, а неполагане на дължимата грижа, тъй като гражданската отговорност, в т.ч. и дисциплинарната, се обуславя не от формата на умисъл, а от неполагането на дължимата грижа. В съответствие с така утвърдената практика, въззивният съд е приел, че формата на вината е без значение за съставомерността на нарушенията по чл. 187, т.3 и т.10 КТ, допуснати поради проявена от работника небрежност при изпълнение на трудовите задължения.
Не са обуславящи изхода на делото и въпросите колко на брой трябва да са нарушенията, за да се приеме, че броят им е значителен и съдопроизводствено нарушение ли е недаването на указания на ищеца в доклада по чл. 146 ГПК. Броят на допуснатите нарушения не е съобразен при квалификацията на дисциплинарните нарушения (не е приета системност по смисъла на чл. 190, ал.1, т.3 КТ), като обстоятелството, че в рамките на три месеца, работникът е допуснал три пътно-транспортни произшествия е взето предвид при преценката по чл. 189 КТ относно вида на наказанието, а в отговора на въззивната жалба ищецът не е въвел оплакване по извършения от първоинстанционния съд пропуски в доклада по чл. 146 ГПК, нито е поискал събиране на доказателства.
Без връзка с предмета на делото е и въпросът съставлява ли нарушение на трудовата дисциплина общественоопасно деяние, извършено при крайна необходимост, когато причинените вреди са по-малко от предотвратените – в исковата молба не е въведен довод, че допуснатите пътнотранспортни произшествия са при условията на крайна необходимост, поради което въпросът не е обсъждан във въззивното решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 300 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.01.2013 година по гр.д. № 9821/2012 година на Софийски градски съд, ІV „б” въззивен състав.
ОСЪЖДА Л. И. И.от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 300 (триста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: