О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 13.02.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4164 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 104 от 06.07.2017 година по гр.д. № 253/2073 година на Варненски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от И. А. И. от [населено място] против Р. Ж. П. от [населено място], осъден да заплати сумата 20000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. В решението е прието за установено, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 85/2015 г. на С. военен съд, ответникът Р. Ж. П. е бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 130, ал.1 НК и чл. 129, ал.2, т.5 НК за това, че на 29.07.2014 г. е нанесъл побой над ищеца по делото И. А. И., като му е причинил телесни увреждания, изразяващи се в счупване на първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение на движението на снагата, счупване на носни кости, травматичен оток и кръвонасядане в централната част на темето, кръвонасядания в областта на челото, на двете скули, на долната челюст и дясната половина на брадата, контузия на лявата раменна става и на пояса. Инцидентът се е състоял в избените помещения на обитавания от страните жилищен блок по повод забележка от страна на ищеца в качеството му на домоуправител към ответника за неправомерно ползване на газов котлон. Нанесените на ищеца телесни увреждания са му причинили сериозни болки и страдания; движенията на снагата са били трайно затруднени за период около шест месеца, а оздравителният процес от счупването на поясния прешлен не е приключил и към м. октомври 2016 г., когато при прегледа от съдебния експерт е било констатирано значително снишаване на предния размер на прешлена, продължителна и засилваща се болка при натоварване и стоене прав и налагаща се хоспитализация за провеждане на оперативно лечение за стабилизация на гръбначния стълб. За повече от година и осем месеца не са отшумели напълно и последиците от нараняването на лявата раменна става, съпроводени с болезнени и ограничени движения на рамото. Преживяванията по повод нанесения му побой се отразили неблагоприятно и върху психиката на ищеца – отключило се е психично разстройство с код F 32.0, което понижава прага на дразнимост и фрустрация; чувство за непълноценност с понижена самооценка и изживявания, водещи до депресия. При така установените факти, съдът е приел, че противоправното поведение на ответника и причинната връзка между извършеното от него деяние и настъпилия за ищеца противоправен резултат са установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд, поради което ответникът следва да отговаря за причинения на ищеца деликт на основание чл. 45 ЗЗД. Преценявайки броя и характера на уврежданията, продължителността на страданията, прогнозите за възстановяването на ищеца и с оглед зрялата му възраст (към датата на инцидента на 57 години), както и психическите травми и преживения стрес, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди при условията на чл. 52 ЗЗД в размер на 20000 лева. Приел е, че въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е неоснователно, тъй като не е доказано пострадалият да е допринесъл сам за настъпилите в резултат от побоя увреждания. Искът за неимуществени вреди за разликата до предявения му размер от 37000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Касационната жалба против решението на Варненски апелативен съд в частта му, с която искът е уважен над сумата 5000 лева е постъпила от Р. Ж. П. от [населено място]. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 85 от 03.08.2016 г. по гр.д. № 1047/2015 г. на ІІ г.о. ВКС) по въпроса обвързан ли е гражданският съд от силата на пресъдено нещо, формирана с присъдата по наказателното дело по отношение на съпричиняване на вредите от пострадалия; че въпросът за необходимостта от анализ на свидетелските показания при съпоставянето им с останалите доказателства по делото е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 297 от 22.12.2014 г. по гр.д. № 4004/2014 г. на І г.о. ВКС и решение № 265 от 10.09.2015 г. по гр.д. № 5088/2014 г. на ІV г.о. ВКС, че в противоречие с решение № 71 от 14.07.2016 г. по т.д. № 1241/2015 г. І г.о. ВКС и решение № 142 от 15.10.2015 г. по т.д. № 2766/2014 г. І г.о. ВКС е разрешен и въпросът кое поведение на пострадалия способства за настъпване на вредоносния резултат. Изложени са доводи, че въпросът за справедливия размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. В тази е посочено, че с решение № 30 от 17.02.2011 г. по гр.д. № 16/2011 г. на Хасковски окръжен съд е определено обезщетение в размер на 12000 лева без данни за съпричиняване на пострадалия и при увреждания, наложили значително по-интензивно лечение.
Ответникът по касационната жалба И. А. И. счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд.
Въпросът за задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. соченото от касатора решение № 85 от 03.08.2016 г. по гр.д. № 1047/2015 г. на ІІ г.о. ВКС. Съгласно установената съдебна практика, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд по въпросите дали деянието е извършено, противоправно ли е и виновен ли е дееца, както и относно размера и характера на причинените вреди, но само когато те са елемент от фактическия състав на престъплението. В съответствие с така установената практика въззивният съд е отчел, че с влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 85/2015 г. на С. военен съд, ответникът Р. Ж. П. е бил признат за виновен за това, че е нанесъл побой над ищеца по делото, причинявайки му средни и леки телесни увреждания т.е. че деянието, противоправността му и характерът на уврежданията, които определят квалификацията на деянието по чл. 130, ал.1 НК и 129, ал.2, т.5 НК са доказани и в тази част присъдата е задължителна за гражданския съд. Съдът е съобразил, че поведението на пострадалия не е предмет на присъдата (съпричиняването не представлява елемент от състава на престъплението), поради което се е произнесъл по възражението на ответника с оглед доказателствата по гражданското дело.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът следва ли съдът да извърши анализ на свидетелските показания при съпоставянето им с останалите доказателства по делото. Произнасяйки се по възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели А. П. и Ю. Р., като при преценката за достоверността на показанията им е изхождал от обстоятелството, че не са били очевидци на случая, а го пресъздават въз основа на обясненията на ответника. Съдът е съобразил обстоятелството, че участието на ищеца в настъпилия с ответника конфликт е безспорно; че след като е бил нападнат, блъснат и ударен е отвърнал еднократно на удара; че не е понесъл нараняванията си индеферентно и без опит да се защити – факти, признати в исковата молба и в протоколите за разпит по следственото дело, без тези му действия обаче да са довели до съпричиняване на нанесените му сериозни телесни увреждания.
Не е налице и твърдяното от касатора противоречие с установената съдебната практика и по въпроса кое поведение на пострадалия способства за настъпване на вредоносния резултат. Несъмнено е, че когато с действията или бездействията си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличение на вредоносните последици, то налице е съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, като преценката дали пострадалият е способствал за настъпване на резултата е конкретна спрямо особеностите на случая. В приложените към касационната жалба съдебни решения съдът се е произнесъл за наличие на съпричиняване с оглед конкретните обстоятелства на случая, различни от установените по делото. Така в решение № 71 от 14.07.2016 г. по т.д. № 1241/2015 г. І г.о. ВКС е обсъден въпроса дали непоставянето на предпазен колан от пострадалия при пътно-транспортно произшествие е довело до съпричиняване на последиците, а решение № 142 от 15.10.2015 г. по т.д. № 2766/2014 г. І г.о. ВКС е относно съпричиняване при пътно-транспортно произшествие, когато пострадалият се е возил в автомобил, знаейки, че водачът е употребил алкохол – хипотези, които нямат отношение към предприето защитно действие от пострадалия при нанесен му сериозен побой.
Не е налице противоречие с установената практика на съдилищата и при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане. В посоченото от касатора съдебно решение № 30 от 17.02.2011 г. по гр.д. № 16/2011 г. на Хасковски окръжен съд, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение. Във въззивното решение на Варненски апелативен съд, в отличие от фактите по гр.д. № 16/2011 г. на Хасковски окръжен съд, са съобразени както множеството телесни увреждания, настъпилите усложнения и неблагоприятните прогнози за пълно възстановяване на пострадалия, така и възрастта му, отключването и влошаване на психично разстройство и общото отражение на уврежданията върху телесното му и психическо здраве.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация И. А. И. следва да бъдат присъдени разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 1000 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 03.10.2017 г. с адвокат П. Н. от В. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 06.07.2017 година по гр.д. № 253/2073 година на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. Ж. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на И. А. И. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 1000 (хиляда) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: