О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 20.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 478 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 181 от 16.11.2018 година по гр.д. № 466/2018 година на Сливенски окръжен съд е потвърдено решение № 1039 от 31.08.2018 г. по гр.д. № 2554/2018 г. на Сливенски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от В. Д. И. от [населено място] против Домашен социален патронаж, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е заемал длъжност „завеждащ административна служба” по безсрочно трудово правоотношение, прекратено от работодателя със заповед № 016 от 02.04.2018 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, в нарушение на изискванията на чл. 333, ал. 3 КТ – при изрично изразено несъгласие на централното ръководство на организацията за прекратяване на трудовия договор с ищеца, изпълняващ длъжността председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа” в предприятието на работодателя. Въз основа на така формираните изводи, съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ, предявените исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнението; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 4378,50 лева следва да бъдат уважени като основателни. Изложил е мотиви и по съществото на трудовия спор, приемайки, че уволнението е незаконно, тъй като към момента на извършването му щатната бройка за заеманата от ищеца длъжност не е била реално съкратена.
В касационната жалба против решението на Сливенски окръжен съд, постъпила от „Домашен социален патронаж”, [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въпросът кой е органът, компетентен да даде предварително съгласие за уволнението при условията на чл. 333, ал.3 КТ е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. по тълк.д. № 4 от 2013 г. ОСГК ВКС. Изложени са доводи, че разрешаването на въпроса относно процедурата по вземане на решение за несъгласие и компетентността на председателя на Синдикалния регионален съюз при КТ „Подкрепа” по отношение изразяване волята на колективния орган са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поддържа се, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 2, пр. последно ГПК поради очевидната му неправилност и в частност поради очевидната неправилност на изводите относно компетентността и функциите на председателя на организацията, който не е синдикален орган и не може да изразява волята на органа, когато не е формирана такава.
Ответникът по касационната жалба В. Д. И. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатият в изложението на касационната жалба въпрос по приложението на чл. 333, ал. 3 КТ е разрешен във въззивното решение в съответствие с Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. по тълк.д. № 4 от 2013 г. ОСГК ВКС. Съгласно постановките на Тълкувателното решение, съгласието, съответно несъгласието за уволнение на член на синдикалното ръководство се взема с решение на съответния колективен синдикален орган, а писменото уведомление на работодателя за взетото от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ волята на колективния орган. В съответствие с така установената задължителна съдебна практика, въззивният съд е приел, че представеното по делото писмо от 27.03.2018 г. от председателя на Синдикалния регионален съюз, [населено място] при КТ „Подкрепа”, отразяващо изрично несъгласие за уволнението на ищеца, изразява волята на колективния орган и изключва възможността да се приеме, че синдикалния орган е дал мълчаливо съгласие за уволнението. Въззивният съд е съобразил и установената съдебна практика по приложението на чл. 8, ал.1 КТ, съгласно която при съмнения относно формирана воля на синдикалния орган с оглед граматическото тълкуване на текста на писмото, работодателят при проявена добросъвестност е следвало да поиска допълнителни сведения от синдикалния орган.
Въпросите относно процедурата по вземане на решения и компетентността на председателя на Синдикалния регионален съюз при КТ „Подкрепа” са разрешени с Устава на синдикалната организация, съгласно който председателят на Синдикален регионален съюз има ръководни и представителни функции и изразява волята на Изпълнителния и Регионалния съвет (чл. 72 от Устава), поради което неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ.
Неоснователен е и доводът за очевидната неправилност на изводите относно компетентността и функциите на председателя на организацията, който не е синдикален орган и не може да изразява волята на органа, когато не е формирана такава. Изводи в обратен смисъл биха сочели за очевидна неправилност – несъмнено е, че председателят на организацията не е синдикален орган и може да изразява само формираната волята на органа. Именно в този смисъл обаче са и мотивите на въззивния съд – прието е, че с изявлението, дадено в отговор на искането на работодателя за съгласие за уволнението на ищеца, председателят на регионалния съвет не е действал в лично качество, а е изразил волята на синдикалния орган.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 29.02.2019 г. с адвокат Т. Ч. от Сливенска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 181 от 16.11.2018 година по гр.д. № 466/2018 година на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Домашен социален патронаж, [населено място] да заплати на В. Д. И. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: