Определение №704 от 23.5.2014 по гр. дело №773/773 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704

София, 23.05.2014 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 773 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 418 от 05.11.2013 година по гр.д. № 1364/2013 година на Старозагорски окръжен съд е потвърдено решение № 912 от 11.07.2013 г. по гр.д. № 5697/2012 г. на Старозагорски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 КТ, предявени от А. Г. К. от [населено място] против Ц. „И.”, [населено място] извор, област Стара З.. В решението е прието за установено, че ищцата е заемала длъжността „директор” на ЦДГ „И.”, [населено място] извор от 1984 година. Трудовият и договор е бил прекратен на 23.10.1998 г. на основание чл. 325, ал.1, т.8 КТ вр. с § 9 ЗР ЗНП, тъй като съгласно чл. 37 ЗНП за длъжността е следвало да се проведе конкурс. На същата дата – 23.10.1998 г. между страните е бил сключен нов трудов договор, въз основа на който ищцата е заела длъжността до провеждане на конкурса. На 23.07.2008 г., работодателят е отправил до ищцата предизвестие за прекратяване на трудовото и правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а със заповед № 30 от 24.07.2008 г. е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ. Към датата на уволнението ищцата е била на 56 години, 6 месеца и 19 дни и е имала повече от 30 години осигурителен стаж, положен като „учител” и „директор” в учебни заведения. При така установените факти, в решението е прието, че трудовото правоотношение е прекратено законно при наличие на обстоятелствата, даващи основание за приложението на чл. 328, ал.1, т.10 КТ вр. с § 5, ал.1 ПЗР КСО.
Касационната жалба против въззивното решение на Старозагорски окръжен съд е постъпила от А. Г. К.. В изложението към касационната жалба се поддържа, че обуславящият изхода на делото въпрос, а именно налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ при условията на § 5, ал.1 ПЗР КСО или хипотезата на „ранно пенсиониране” на педагогическия персонал е само една правна възможност за лицето, чието правоотношение може да бъде прекратено е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Ц.„И.”, [населено място] извор счита, че не са налице условия за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Старозагорски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос е намерил разрешение в установената съдебната практика. Така в решение № 22 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 3810/2008 г. на І г.о.; решение № 33 от 09.03.2010 г. по гр.д. № 2280/2008 г. на ІІІ г.о.; решение № 220 от 20.04.2010 г. по гр.д. № 4691/2008 г. на ІІІ г.о.; решение № 396/20.03.2010 г. по гр.д. № 1324/2009 г. на ІІІ г.о. и решение № 152 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 957/2010 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че работодателят разполага с правото да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при условията на § 5 ПЗР КСО; това право може да бъде упражнено не само от служителя-учител, но и от работодателя; разпоредбата на § 5 ПЗР на КСО, отнасяща се само за учителите е специална спрямо общата норма на чл. 68 КСО и при прекратяване на трудовото правоотношение с учител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ право на работодателя е да съобрази изискванията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или с общата, или със специалната разпоредба на осигурителния кодекс.
В съответствие с така установената практика, след констатация, че уволнената служителка е отговаряла на условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5 ПЗР КСО, въззивният съд е формирал извод, че работодателят е упражнил законно правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ ((ред. ДВ, бр. 25 от 2001г.).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК. Разноските в размер на 550 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 15.01.2014 г. с адвокат Р. Ж. М. от С. адвокатска колегия, следва да бъдат намалени при условията на чл. 78, ал.5 ГПК с оглед направеното от касатора възражение за прекомерност до размер на 340 лева, съобразно правилото на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и т. 16 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 418 от 05.11.2013 година по гр.д. № 1364/2013 година на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Г. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Ц. „И.”, [населено място] извор, област Стара З. сумата 340 (триста и четиридесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top