3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1360
София,27.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 847 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 120 от 24.01.2012 година по гр.д. № 2361/2011 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение от 29.10.2010 г. по гр.д. № 2139/2006 г. на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС и чл. 86 ЗЗД, предявени от Д. З. П. от [населено място] против И. П. Х. от [населено място]. В решението е прието за установено, че страните са съсобственици на жилищен имот в [населено място], който ответницата ползва сама, отдавайки го под наем на трето лице. На 04.10.2000 година, ищецът е поканил ответницата да му заплаща обезщетение съобразно квотата му от съсобствеността, което не е било сторено. При така установените факти, в решението е прието, че предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е основателен до размер на 15089 лева, съставляващи обезщетение за пропусната полза, съобразно притежаваната от ищеца 1/3 ид. част от съсобствения имот за периода от 15.06.2001 г. до 14.01.2006 г. Възражението за изтекла при условията на чл. 110 ЗЗД погасителна давност е прието за основателно за периода от 14.04.2001 г. до 14.06.2001 г., поради което претенцията за обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС е отхвърлена като неоснователна в тази и част. На основание чл. 86 ЗЗД на ищеца е присъдена и сумата 1754,73 лева, съставляващи обезщетение в размер на законната лихва за забава изпълнението на паричното задължение за обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от И. П. Х.. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по съображения, че „предмет на делото е иск между съсобственици, който е често срещан, като с решението е нарушен принципа на справедливостта, тъй като размерът на обезщетението е определен без да е отчетено реално получените суми от ползването на имота”.
Ответникът по касационната жалба Д. З. П. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК няма изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, което е задължително условие за допускане на касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е основание да не бъде допуснато касационно обжалване, без да се изследва налице ли са допълнителните основания за това, визирани в т.1-3 на чл. 280, ал.1 ГПК – т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009г. ОСГТК ВКС. Не съставлява правен въпрос доводът, че „предмет на делото е иск между съсобственици, който е често срещан”, а изложените оплаквания за нарушение на материалния закон съставляват касационни оплаквания по чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Основания за допускане на касационно обжалване не могат да бъдат изведени и от обстоятелствената част на изложението, съдържащо общи оплаквания срещу въззивното решение, без да се сочи кой от възприетите изводи на въззивния съд съдържа въпрос, изясняването на който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 от 24.01.2012 година по гр.д. № 2361/2011 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: