2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
София, 22.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3020 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 43 от 12.02.2015 година по гр.д. № 1012/2014 година на Пазарджишки окръжен съд са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, предявени от С. Д. П. от [населено място] против [фирма] и В. К. В., осъдени да заплатят солидарно сумата 5000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от публикувана статия във вестник „Време 2001”, бр. 30 от 07.08.2014 г. В решението е прието за установено, че ответното дружество [фирма] е собственик на печатно издание вестник „Време”, чийто главен редактор е вторият ответник В. В.. В бр. 30 на вестника от 13.08.2013 г. е била публикувана статия, в която са били отразени неверни обстоятелства – участие на ищеца в разбиване на цистерна с нафта, за което му е било наложено наказание „пробация”, както и че за нуждите на кандидатстването му за обществена поръчка е прехвърлил свое дружество на името на майка си. В последващ брой на вестника редакторът е поднесъл извинението си към читателите за допусната фактологическа неточност, за това, че името на ищеца е вписано вместо това на неговия брат Ц. П.. Съдържащата неверни данни публикация е въздействала силно негативно на ищеца, а за определен период от време се е отразила и на социалните и приятелските му контакти, нарушавайки обичайният му начин на живот и общуване. При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД е основателен – поведението на главния редактор ответника В. В., която не е проверила верността на публикувания материал, уронващ честта и достойнството на ищеца, е противоправно и виновно, поради което прекият деликвент и възложителят на работата следва да отговарят солидарно за причинените на ищеца неимуществени вреди.
В касационната жалба против решението на Пазарджишки окръжен съд, постъпила от В. К. В. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите: налице ли е непозволено увреждане, когато деянието не е виновно, а извършено поради грешка и без от това да са настъпили вреди; как следва да бъде установено добросъвестното журналистическо разследване и има ли то значение при грешка в една от думите на публикацията и валиден и допустим ли е съдебен акт при липса на мотиви на съдебното решение. Приложени са решение № 3 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 1325/2010 г. на ІV т.о. ВКС; решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС, касаещи въпроси по приложението на чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба С. Д. П. и [фирма] не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд.
Въпросът относно вината при непозволено увреждане е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. приложеното към касационната жалба решение № 3 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 1325/2010 г. на ІV т.о. ВКС. Несъмнено вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал.2 ЗЗД), а ескулпиране е възможно само, когато деецът докаже, че е положил дължимата грижа при изпълнение на конкретното действие. Изхождайки от константната съдебна практика, съгласно която вината в гражданското право е неполагане на дължимата грижа спрямо един абстрактен модел, какъвто в случая е добросъвестното журналистическо разследване, въззивният съд е формирал извод, че публикуването на информация, съдържаща неверни, клеветящи ищеца обстоятелства, съставлява непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Предвид изложеното, не дават основание за допускане на касационно обжалване и въпросите налице ли е непозволено увреждане, когато деянието не е виновно, а извършено поради грешка и без от това да са настъпили вреди – при доказателства, че деликвента не е положил дължимата грижа, деянието е извършено виновно, а когато деянието е общественото разгласяване на невярна, клеветяща информация (каквато е тази за участие в престъпно деяние, за което от съда е наложено наказание), негативните изживявания от публикацията съставляват неимуществени вреди за пострадалия.
Въпросът как следва да бъде установено добросъвестното журналистическо разследване и има ли то значение при грешка в една от думите на публикацията е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, съгласно която добрите журналистически практики изискват пълно и всестранно изследване на информацията, предварителната и проверка от журналиста чрез други източници – изисквания, заложени в Етичния кодекс на българските медии и неговите норми за журналистическа етика. В съотответствие с практиката на Върховния касационен съд относно границите на право на свобода на словото като конституционно гарантираното право е и изводът, че тези граници са нарушени, когато се уронват честта и достойнството на другите; че грешка в една от думите на публикацията може да бъде абсолютно съществена, когато със сгрешената дума е посочено името на пострадалото от невярната публикация лице. В този смисъл и решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Въпросът, отразява ли се липсата на мотиви върху законосъобразността на съдебния акт не е обуславящ изхода на делото – към въззивното решение са изложени мотиви както относно установените по делото факти, така и по формираните правни изводи за основателност на иска. Въпросът не е обуславящ изхода на делото и доколкото е свързан с касационното оплакване за липса на мотиви относно определения размер на обезщетението предвид изложените в мотивите към решението изводи на съда относно настъпилите за ищеца неимуществени вреди, причинната им връзка с публикацията и дължимото по справедливост обезщетение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 12.02.2015 година по гр.д. № 1012/2014 година на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: