О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София,30.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 7821 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 67 от 02.04.2012 година по гр.д. № 90/2012 година на Видински окръжен съд е оставено в сила решение от 21.02.2008 г. по гр.д. № 4011/2005 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. І-во ЗЗД вр. с чл. 23 СК (отм.), предявен от М. А. Г. и непълнолетния А. А. Г., действащ със съгласието на своята майка М. Г. срещу Е. В. С. и С. Х. С., всички от [населено място], за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № , том , нот. дело № г. на нотариус рег. № с район на действие Софийски районен съд. В решението е прието за установено, че с договор за покупко-продажба от 22.06.2001 г. (нот. акт г.), А. С. Г. е продал на ответниците Е. В. С. и С. Х. С. собствения си апартамент в [населено място], [улица]. По време на изповядане на продажбата, А. Г. е бил в брак с ищцата М. Г., която е участвала в изготвяне за документите за сделката, присъствала е при сключването и пред нотариуса, изрично е дала съгласие съпругът и да се разпореди с личния си имот, както и това съгласие да не бъде оформено в писмен акт. П. имот на [улица] не се е ползвал като семейно жилище; не се е обитавал от съпрузите Г., като ищцата е манифестирала намерение със средствата от продажбата да се закупи гарсониера за съпругът и, който към този момент е ползвал за жилище избеното помещение на имота. На 20.03.2002 година ответниците са прехвърли имота на П. А. К., която ведно със съпругът и Б. Б. К. са били конституирани като трети лица помагачи при условията на чл. 173, ал.3 ГПК (отм.). Прехвърлителят на имота А. Г. е починал на 28.12.2004 година и е оставил наследници по закон ищците по делото. При така установените факти, въззивният съд е приел, че искът за прогласяване нищожност на сделката за покупко-продажба на имота на [улица] поради сключването и в нарушение на чл. 23 СК (отм.) е неоснователен – прехвърленият имот не е бил семейно жилище, а независимо от това, ищцата като съпруга несобственик е дала съгласие за извършеното разпореждане с имота, за което съгласие законът не предвижда изрична форма.
Касационна жалба против решението на Видински окръжен съд е постъпила от М. А. Г.. Поддържа се, че въпросът какво се включва в понятието „семейно жилище” е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с ППВС № 5 от 1972 г.; ППВС № 20 от 1963 г. и ППВС № 12 от 1971 г.; че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е разрешен и въпросът валидно ли е разпореждане с имот без разрешение на районния съд по местонахождение на имота, когато се следи за интереса на непълнолетно дете. Изложени са доводи, че въпросът нищожна ли е сделка за отчуждаване на имот семейно жилище, извършена без съгласие на съпруга несобственик е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата – решение № 147 от 29.09.2010 г. на Габровски окръжен съд по гр.д. № 197/2010 г. и решение № 35 от 11.07.2008 г. по гр.д. № 87/2007 г. на Първомайски районен съд.
Ответниците по касационната жалба Е. В. С. и С. Х. С. и третите лица помагачи П. А. К. и Б. Б. К. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Видински окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът относно характера на имота, прехвърлен с атакуваната сделка – съставлявал ли е прехвърления имот семейно жилище по смисъла на Семейния кодекс е разрешен в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд. В съответствие с ППВС № 20 от 1963 г. и ППВС № 12 от 1971 г., в които Върховния съд на Република България се е произнесъл относно понятието „семейно жилище” и последващата трайно установена безпротиворечива съдебна практика, въззивния съд е приел, че семейно е жилището (съвкупността от жилищни и сервизни помещения предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство), което е било ползвано от съпрузите до прекратяване на брака им, а при фактическа раздяла – до деня на раздялата; приел е, че след като прехвърленият имот не е бил ползван от ищцата, съпругът и малолетното им дете, то жилището няма характер на семейно такова; че самостоятелното ползване на избеното помещение към имота от един от съпрузите не дава основание да се приеме, че жилището е семейно.
Независимо от изложеното, повдигнатият въпрос не е и обуславящ изхода на спора, тъй като решаващият извод на въззивния съд е формиран въз основа на доказателствата, че ищцата – съпруга несобственик е дала съгласие за извършеното разпореждане с имота, който е съставлявал лична собственост на съпругът и; че е изразила това съгласие както с конклудентни действия (участие в преговорите с купувачите на имота и набавяне на необходимите документи за прехвърлянето му), така и изрично пред нотариуса, изповядал разпоредителната сделка.
Доводът за постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие с Постановление № 5 от 31.10.1971 година на Пленума на Върховния съд е неоснователен. Постановление № 5 от 1971 г. относно някои имуществени спорове по чл. 13 и чл. 14 СК (отм.) няма отношение към процесното правоотношение, касаещо имот, който не е придобит по време на брака между съпрузите. Възприетата в т. 6 на Постановлението постановка е относно недействителността на договорите между съпрузи, увреждащи интересите на родените от брака деца, но по отношение на имущества придобити в съпружеска имуществена общност, предвид което няма връзка с процесната сделка с имот лична собственост на един от съпрузите.
Не е налице и твърдяното противоречие с решение № 147 от 29.09.2010 г. на Габровски окръжен съд по гр.д. № 197/2010 г. и решение № 35 от 11.07.2008 г. по гр.д. № 87/2007 г. на Първомайски районен съд. Извън обстоятелството, че няма данни приложените решения да са влезли в сила, т.е. да формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, то и изводите в тях са формирани при доказателства за разпореждане, извършено с жилище, ползвано като семейно до прекратяване на брака без съгласие на съпруга несобственик, т.е. при факти, различни от установените в обжалваното въззивно решение.
Искането за присъждане на съдебни разноски на ответниците по касационната жалба Е. В. С. и С. Х. С. следва да бъде оставено без уважение с оглед липсата на доказателства за извършването им в настоящето производство. На основание чл. 78, ал.10 ГПК без уважение следва да бъде оставено и искането за присъждане на разноски в полза на третите лица помагачи П. А. К. и Б. Б. К..
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67 от 02.04.2012 година по гр.д. № 90/2012 година на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: