3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1220
София, 05.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3635 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2331 от 20.12.2013 година по гр.д. № 2676/2013 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от П. Т. Т. от [населено място] против [фирма], [населено място] за претърпени имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука. В решението е прието за установено, че ищецът е работел в ответното дружество като „контрольор” в направление „контрол по редовността на пътниците”. На 20.04.2012 г. при изпълнение на служебните си задължения по проверка на пътниците, ищецът е претърпял трудова злополука – ударен е бил от неизвестно лице, вследствие на което е получил мозъчно сътресение и контузия на главата и челюстта. В резултат на мозъчното сътресение е развил посткомоционен церебрастенен синдром, продължил около 3-5 месеца и протрахирана страхово-невротична реакция, продължила с намаляваща интензивност и до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Здравословното му състояние не е могло да се стабилизира напълно поради явили се нарушения на паметта на дистимен фон и нарушения в психиката, изразяващи се в изменения в обичайните му прояви на общуване. С оглед възрастта на пострадалия, характера и тежестта на претърпяната травма и продължителността на последиците и върху здравето на пострадалия е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева. Присъдено е и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1630 лева, съставляващи разлика между получаваното от ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение, което би получавал като здрав в периода за пет месеца след настъпване на увреждането. Възражението за съпричиняване от страна на пострадалия не е разгледано поради въвеждането му от ответника след изтичане на преклузивния срок за отговор на исковата молба.
В касационната жалба против решението на Софийски апелативен съд, постъпила от [фирма], [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че по въпроса следва ли определеното обезщетение за неимуществени вреди да е съобразено с действително претърпените вреди и обществените критерии за справедливост, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата – решение от 19.07.2010 г. по гр.д. № 316/2010 г. на Бургаски окръжен съд и решение № 274 от 04.08.2011 г. по т.д. № 262/2010 г. на Старозагорски окръжен съд. Изложени са доводи че въпросите: следва ли при определяне размера на обезщетението да се отчита от определения от ТЕЛК процент неработоспособност вследствие на злополуката и процента в резултат на общо заболяване; следва ли обезщетението за имуществени вреди да е доказано по размер и следва ли съдът да се произнесе по въведено от работодателя възражение за проявена от пострадалия груба небрежност, са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба поддържа, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Въпросът за размера на справедливото обезщетяване за неимуществени вреди е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд (Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд), съгласно което при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да преценява конкретните обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, в т.ч. процентът неработоспособност (вкл. временна такава) в резултат на трудовата злополука, прогнозите за пълното възстановяване на здравето, причинените на пострадалия морални страдания и пр. факти, относими към справедливото обезвъзмездяване на вредите. Въззивният съд е определил дължимото обезщетение за неимуществени вреди, изхождайки от доказателствата за характера на претърпените от ищеца травматични увреждания, продължителността им и съпровождащите ги негативни психически изживявания. Не е налице и твърдяното противоречие със съдебната практика, тъй като в приложените към касационната жалба съдебни решения, обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – в решение от 19.07.2010 г. по гр.д. № 316/2010 г. на Бургаски окръжен съд е определено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпила смърт на близък родственик, а определеното в решение № 274 от 04.08.2011 г. по т.д. № 262/2010 г. на Старозагорски окръжен съд обезщетение е за тежки травматични увреждания, изразяващи се в ампутация на орган, увреждане органите на слуха и изгаряния на тялото, т.е. при различни факти както относно характера на увреждането, така и по отношение търпените неимуществени вреди.
Въпросите следва ли обезщетението за имуществени вреди да е доказано по размер и следва ли съдът да се произнесе по въведено от работодателя възражение за проявена от пострадалия груба небрежност не са обуславящи изхода на делото. Съдът е определил обезщетението за имуществени вреди въз основа на експертно заключение за размера на получаваното от ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение, което би получавал като здрав, т.е. при доказателства за размера му, а възражението за съпричиняване на вредите поради проявена от работника груба небрежност е извън предмета на обжалваното въззивно решение – възражението не е въведено от ответника в срока по чл. 131 ГПК, поради което и съгласно чл. 133 ГПК е преклудирано.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2331 от 20.12.2013 година по гр.д. № 2676/2013 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: