3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
София,24.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1572 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 356 от 30.06.2011 година по гр.д. № 265/2011 година на Плевенски окръжен съд е потвърдено решение № 291 от 27.10.2010 г. по г.д. № 377/2010 г. на Троянски районен съд, с което е признато за установено, че Ф. И. Ф. от [населено място] дължи на Г. Ц. Ц. от [населено място] сумата 23500 лева, съставляващи задължение по договор за заем от 16.04.2009 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 07.10.2009 г. В решението е прието за установено, че през 2009 година ищецът е представил на ответника в заем сумата 23500 лева със задължение на ответника да върне сумата на две вноски – до 24.04.2009 г. 10000 лева, а остатъка от 13500 лева до 30.07.2009 г., за което е била издадена разписка от 16.04.2009 г. Задължението за връщане на заемната сума не е било изпълнено, поради което съдът е уважил като основателен предявеният иск за установяване на вземането, предявен след направено от ответника възражение в заповедно производство. Прието е, че възникването на заемното правоотношение се установява от представеният по делото документ, наименован „запис на заповед”, който без да съдържа реквизитите на ценна книга, съставлява разписка за получаване на заемната сума от ответника.
В касационната жалба против решението на Плевенски окръжен съд, постъпила от Ф. И. Ф. от [населено място] се поддържа че е налице основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросите за доказателствената тежест за установяване на съществуването на заемното правоотношение и получаване на заемната сума и относно доказателствената стойност на признанията на неизгодни за страната факти в обясненията и, дадени по реда на чл. 176, ал.1 ГПК са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Г. Ц. Ц. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос относно доказателствената тежест за установяване на съществуването на заемното правоотношение и получаване на заемната сума е разрешен в установената съдебната практика, съобразена при постановяване на обжалваното съдебно решение. В съответствие с изводите по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК в производството по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, възприети в решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ІV г.о.; решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. ІІІ г.о. и решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 5002/2008 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, съгласно които ищецът заемодател следва да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаване на обещаната сума, а ответникът да докаже възраженията си, че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че задължението е погасено и пр. факти съобразно характера на въведените възражения срещу иска, въззивният съд е приел, че ищецът е доказал съществуването на заемното правоотношение и предаването на обещаната сума на ответника, а възражението на ответника за подписване на разписката от 16.04.2009 г. при порок на волята не е доказано. С съответствие с установената практика (решение № 527 от 15.03.2012 г. по гр.д. № 943/2010 г. на ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК) са и изводите, че когато формата на записа на заповед е опорочена, той е нищожен като едностранна сделка и не поражда задължение, но като подписан документ, той удостоверява изявлението на лицето, което го е подписало, както за характера на каузалната сделка, така и за получаване на сумата по нея.
Въпросът за доказателствената стойност на признанията на неизгодни за страната факти в обясненията и, дадени по реда на чл. 176, ал.1 ГПК не е обуславящ изхода на делото. В обясненията си, дадени по реда на чл. 176, ал.1 ГПК в съдебно заседание на 28.09.2010 г. ищецът не е признал неизгодни за него факти – заявил е, че е предоставил на ответника в заем сумата 23000 лева за ремонт на магазин, за което е била съставена представената по делото разписка, наименована като „запис на заповед”. Обстоятелството, че ищецът не е категоричен за времето (кой месец от 2009 г.), в което е предоставена заемната сума не съставлява признание на неизгодни факти, нито може да бъде ценено като доказателство, опровергаващо съдържанието на изходящия от ответника частен документ – разписката за получена сума по заемно правоотношение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 356 от 30.06.2011 година по гр.д. № 265/2011 година на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: