О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1350
София, 26.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4418 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 3572 от 22.05.2015 г. по гр.д. № 7125/2014 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № І-37-153 от 20.09.2013 г. по гр.д. № 5500/2013 г. на Софийски районен съд, с което предявеният от В. Е. М. от [населено място] против П., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (ред. ДВ, бр. 17/2009 г.) за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение е уважен в размер на 7000 лева и е отхвърлен за разликата до предявения размер от 25000 лева. В решението е прието за установено, че с постановление от 07.04.2010 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 244, ал.1 НК за това, че на 06.04.2010 г. си е служил с подправени парични знаци – 43 банкноти по 50 лева, за които е знаел, че са подправени. Обстоятелствата по задържането на ищеца и повдигнатото обвинение са били разгласени чрез средствата за масово осведомяване. На 06.04.2010 г. ищецът е бил задържан за 72 часа; на 10.04.2010 г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена на 22.07.2010 г. в „домашен арест”; на 26.10.2010 г. изменена в парична гаранция 5000 лева, която на 09.03.2011 г. е била намалена на 2000 лева, а на 07.06.2011 г., след внасяне на гаранцията, ищецът е бил освободен. С влязло в сила на 20.07.2012 г. определение на Софийски градски съд по н.ч.д. № 3230/2012 г., наказателното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял стрес, притеснение и унижение, отразили се негативно върху емоционалното му и психическо състояние. Накърнени били честта му и доброто му име в обществото. За обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е определено по справедливост обезщетение в размер на 7000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ, като за разликата до предявения размер от 25000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 25000 лева е постъпила от В. Е. М.. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК по въпроси относно съдържанието на понятието „справедливост”; кои са критериите при определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди от незаконно обвинение; следва ли при определяне на обезщетението да бъдат съобразени търпените принудителни ограничителни мерки, периодът на незаконното наказателно преследване, тежестта на повдигнатото обвинение, отражението на наказателното производство върху живота на пострадалия, уронването на доброто му име, дадената гласност на обвинението и презюмира ли се преживеният в резултат на наказателната репресия душевен дискомфорт. Приложени са съдебни решения по искове за вреди от незаконно обвинение.
В частта му, с която искът е уважен до размер на 7000 лева, въззивното решение на Софийски градски съд е обжалвано от Прокуратурата на България. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи, в подкрепа на което са приложени съдебни актове. Изложи са доводи, че по обуславящия изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства, решението е постановено в противоречие с ППВС № 4 от 1968 г. на ВС на РБ.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата са неоснователни. Въззивният съд е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането съобразно чл. 52 ЗЗД. В съответствие с т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му. Съдът е съобразил продължителността на наказателното преследване (две години и три месеца); тежестта и характера на обвинението (престъпление, за което е предвидено наказание от две до осем години лишаване от свобода); характера и интензитета на търпените мерки на процесуална принуда („задържане под стража” и „домашен арест” в продължение на около една година), както и претърпените от ищеца сериозни морални страдания от злепоставянето му в обществото, преживения стрес, тревоги и притеснения.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В приложените съдебни решения, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпилите за пострадалите негативни последици.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3572 от 22.05.2015 г. по гр.д. № 7125/2014 година на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: