О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1152
София, 12.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3308 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 280 от 15.03.2017 година по гр.д. № 263/2017 година на Пловдивски окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от В. Т. И. от [населено място] против И. м., [населено място] за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповеди № 138 и № 139 от 22.06.2016 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 637,78 лева. В решението е прието за установено, че ищцата е заемала длъжността директор на И. м., [населено място] до 22.06.2016 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от кмета на [община], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Прието е, че от описаните в заповедта за уволнение десет дисциплинарни нарушения, ищцата е допуснала само две – предоставила е на работодателя болничен лист от 17.05.2016 г. на 18.05.2016 г., т.е. с един ден закъснение, както и че не е представила в срок всички документи, поискани със заповед от 26.04.2016 г. С оглед относително незначителния характер на нарушенията и липсата на последици от допускането им е прието, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл. 189, ал.1 КТ, поради което подлежи на отмяна. Прието е, че всички останали нарушения, посочени в заповедта за уволнение не са извършени – отсъствието на ищцата от работа на 26.04.2016 г. не е безпричинно, а поради ползвана компенсация за дежурства, които е давала на 23 и 24.04.2016 г. (дни събота и неделя); че не е безпричинно и отсъствието и от работа на 03.05.2016 г., тъй като за периодът от 03.05.2016 г. до 16.05.2016 г. ищцата е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност, за което е представила болничен лист в деня на издаването му, т.е. не са извършени и нарушенията, изразяващи си в непоставяне на входящ номер на писмо, получено на 03.05.2016 г., и неуведомяване на работодателя за ползван отпуск за същия период. Прието е за установено, че ищцата не е допуснала и нарушенията отсъствие от работа на 19.05.2016 г. в 16 часа, неосигуряване на достъп до деловодната система на музея на 19.05.2016 г. и непредставяне на поискани от работодателя документи от 26.05.2016 г., тъй като в периода от 17.05.2016 г. до 05.06.2016 г. ищцата е продължила ползвания до 16.05.2016 г. отпуск поради временна нетрудоспособност, т.е. вменено и е неизпълнение на трудови задължения през време, в което не е работела поради законно разрешен и отпуск по болест. Прието е, че не съставляват нарушения на трудовата дисциплина и посочените в заповедта отсъствие от работното място на 16.06.2017 г. в 15,10 часа, което е довело до невъзможност за входиране на писмо в деловодството на музея през следобедните часове на този ден, тъй като на 16.06.2017 г. ищцата е била призована и се е явила по дело в Административен съд, гр. Пловдив, за което е уведомила работодателя си с писмо № 87 от същата дата. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е уважил като основателен иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, а с оглед обусловения им характер е уважил като основателни и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против решението на Пловдивски окръжен съд, постъпила от И. м., [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК. Поддържа се, че въпросът кой упражнява работодателска власт по отношение на ръководител, назначен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, съответно до кого следва да са отправени уведомленията за отсъствие от работа е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк.д. № 1/2010 г. ОСГК ВКС, решение № 87 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 3/2014 г. на Плевенски окръжен съд и решение № 1406 от 11.07.2014 г. по гр.д. № 1853/2014 г. на Пловдивски окръжен съд; въпросът следва ли съдът да обсъди в мотивите си всички доказателства за факти, от значение за спорното право е разрешен в противоречие с решение № 62 от 18.02.2011 г. по гр.д. № 955/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; следва ли съдът да изложи мотиви, в които да анализира всички доказателства по делото, както и твърденията, доводите и възраженията на страните, в т.ч. и направените от страната признания за неизгодни за нея факти е разрешен в противоречие с решение № 12 от 16.02.2016 г. по гр.д. № 2184/2015 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр.д. № 4297/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 102 от 25.11.2016 г. по гр.д. № 1055/2016 г. ІІ г.о. ВКС; решение № 93 от 27.10.2016 г. по гр.д. № 1882/2015 г. І г.о. ВКС и решение № 187 от 07.07.2016 г. по гр.д. № 1332/2015 г. ІV г.о. ВКС; въпросът длъжен ли е въззивният съд да повторно да обсъди всички доказателства по делото и да направи обосновани фактически и правни изводи е разрешен в противоречие с решение № 334 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 242/2012 г. ІІІ г.о. ВКС; въпросът следва ли разрешението за компенсация на работни и почивни дни да бъде дадено от работодателя е разрешен в противоречие с решение № 110 от 12.04.2010 г. на І г.о. ВКС, както и че въпросът следва ли въззивният съд да се произнася по довод за незаконност на уволнението, въведен за първи път във въззивната инстанция е разрешен в противоречие с решение № 59 от 14.04.2015 г. по гр.д. № 4190/2014 г. ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи, че материалноправният въпрос относно необходимото съдържание на заповедта за уволнение са разрешени в противоречие с решение № 372 от 17.03.2014 г. по гр.д. № 3731/2013 г. на ВКС; решение № 228 от 17.03.2014 г. по гр.д. № 3731/2013 г. на ВКС и решение № 92 от 16.03.2017 г. по гр.д. № 910/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; въпросът следва ли при определяне тежестта на нарушението да се вземе предвид системното извършване на нарушенията е разрешен в противоречие с определение № 652 от 05.05.2011 г. по гр.д. № 1825/2010 г. ВКС; въпросът може ли дисциплинарното наказание да бъде наложено за всяко извършеното тежко дисциплинарно нарушение и законно ли е наказанието, когато е доказана само част от описаните в заповедта нарушения е разрешен в противоречие с решение № 1624 от 13.10.2005 г. по гр.д. № 1153/2003 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 334 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 242/2012 г. ІІІ г.о. ВКС, както и че въпросът съставлява ли злоупотреба с доверието на работодателя несвоевременното представяне на необходимите документи за извършване на одит от служител, изпълняващ ръководни функции е разрешен в противоречие с решение № 3 от 12.03.2014 г. по гр.д. № 1325/2010 г. ІV г.о. решение № 242 от 21.05.2012 г. по гр.д. № 932/2011 г. ІV г.о. ВКС.
Ответницата по касационната жалба В. Т. И. счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросите следва ли съдът да обсъди в мотивите си всички доказателства за факти, от значение за спорното право, да изложи мотиви, в които да анализира всички доказателства по делото, както и твърденията, доводите и възраженията на страните, в т.ч. и направените от страната признания за неизгодни за нея факти е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. с посочените от касатора съдебни актове. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства, относими към спора за законност на уволнението – писмени доказателства и свидетелски показания, както и обясненията на уволнената служителка, дадени по реда на чл. 193 КТ – обяснения, в които извършването на дисциплинарните нарушения е оспорено, т.е. липсват признания за неизгодни за страната факти, а представените доказателства сочат, че е установено извършването на две от дисциплинарните простъпки, чиято тежест не съответства на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът длъжен ли е въззивният съд повторно да обсъди всички доказателства по делото и да направи свои обосновани фактически и правни изводи. Съобразявайки установената практика по приложението на чл. 269 ГПК, въззивният съд е обсъдил всички въведени с въззивната жалба оплаквания и доводите на въззиваемия по отговора на въззивната жалба – обсъдил е всички доказателства, касаещи констатираните от работодателя нарушения, излагайки собствени мотиви по въпросите кога отсъствието от работа е безпричинно и съставлява ли дисциплинарно нарушение неизпълнението на трудови задължения по време на отпуск поради временна нетрудоспособност.
Въпросът следва ли въззивният съд да се произнася по довод за незаконност на уволнението, въведен за първи път във въззивната инстанция не е обуславящ изхода на делото. Въпросът е изведен във връзка с твърдение, че в исковата молба и въззивната жалба не се съдържа довод за незаконност на уволнението поради „неразграничаване кое действие на жалбоподателката какво нарушение на трудовата дисциплина съставлява по смисъла на чл. 187 КТ”. Въззивният съд не е обсъждал такъв довод за незаконност на уволнението – обратно, разгледал е всяко от сочените в заповедта за уволнение дисциплинарни наказания, независимо от дадената им от работодателя квалификация по Кодекса на труда.
Не са обуславящи изхода на делото и въпросите относно необходимото съдържание на заповедта за уволнение и следва ли при определяне тежестта на наказанието да се вземе предвид системното извършване на нарушенията. Съдът е формирал извод за незаконност на уволнението не поради нарушение на чл. 195, ал.1 КТ, касаещ съдържанието на заповедта за уволнение, а поради неустановяване на голяма част от вменените на ищцата дисциплинарни постъпки и малозначителност на извършените нарушения, без да е установена системност при допускането им.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли разрешението за компенсация на работни и почивни дни да бъде дадено от работодателя. Даденото разрешение на въпроса в обжалвания съдебен акт не е в противоречие с решение № 110 от 12.04.2010 г. по гр.д. № 4617/2008 г. на І г.о. ВКС, в което съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, т.е. повдигнатият от касатора материалноправен въпрос не е предмет на решението по гр.д. № 4617/2008 г. на І г.о. ВКС. Независимо от това, при разрешаване на въпроса въззивният съд е съобразил представената по делото длъжностна характеристика за изпълняваната от ищцата работа, съгласно която е следвало да организира и ръководи цялостната дейност на музея, което включва и изработването на графици за компенсация на работа в почивни дни, без да има задължение по правилник или вътрешни правила да съгласува този график с кмета на общината. Предвид изложеното, не е налице и твърдяното противоречие със съдебната практика по въпроса кой упражнява работодателска власт по отношение на ръководител, назначен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, съответно до кого следва да са отправени уведомленията за отсъствие от работа. Несъмнено е, че работодателствата власт по отношение на ищцата се е упражнявала от кмета на общината, издал заповедта за уволнение. Изготвянето на графици за дежурства на служителите и представянето на болнични листове в предприятието, за да бъдат изпълнени изискванията към осигурителните институции обаче няма връзка, нито нарушава йерархичната структура при трудово правоотношение, възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ.
Неоснователен е и доводът, че въпросът може ли дисциплинарното наказание да бъде наложено за всяко извършеното тежко дисциплинарно нарушение и законно ли е наказанието, когато е доказана само част от описаните в заповедта нарушения е разрешен в противоречие с решение № 1624 от 13.10.2005 г. по гр.д. № 1153/2003 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 334 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 242/2012 г. ІІІ г.о. ВКС. В съдебната практика последователно се приема, че дисциплинарно наказание уволнение може да бъде наложено и само за едно тежко дисциплинарно нарушение, независимо дали в заповедта за уволнение са включени и други нарушения, чието извършване не е доказано. В случая обаче извършване на тежко дисциплинарно нарушение не е установено – установени са нарушения, изразяващи се в предоставяне на болничен лист със закъснение от един ден и непредставяне в срок на всички поискани със заповед документи, без от това за работодателя да са настъпили вредни последици, т.е. нарушения, за които съдът е преценил че наложеното най-тежко наказание не съответства съобразно чл. 189, ал.1 КТ.
Не е налице и твърдяното противоречие със съдебната практика по въпроса съставлява ли злоупотреба с доверието на работодателя несвоевременното представяне на необходимите документи за извършване на одит от служител, изпълняващ ръководни функции. Въпросът кога е налице злоупотреба с доверието на работодателя се разрешава с оглед конкретните обстоятелства по всяко дело. В приложените към касационната жалба съдебни решения е прието, че е допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ при данни за бездействие на работник при ремонт на летателна писта, създало предпоставки за инцидент, свързан с безопасността на полет (решение № 3 от 12.03.2014 г. по гр.д. № 1325/2010 г. ІV г.о.) и при доказателства за опит да се изнесе от предприятието на работодателя сериозно количество готова продукция без да е съответно осчетоводена (решение № 242 от 21.05.2012 г. по гр.д. № 932/2011 г. ІV г.о. ВКС) – обстоятелства, различни от установените по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 КТ, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 900 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 10.07.2017 г. с адвокат А. П. от Пловдивска адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 280 от 15.03.2017 година по гр.д. № 263/2017 година на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. м., [населено място] да заплати на В. Т. И. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 900 (деветстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: