4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1218
София, 01.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4395 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 165 от 12.04.2013 година по гр.д. № 1057/2013 година на Старозагорски окръжен съд е потвърдено решение № 633 от 11.12.2012 г. по гр.д. № 2222/2012 г. на Казанлъшки районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 т.2 и т.3 КТ, предявени от З. В. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на съдебно решение, на 11.07.2012 г. ищецът е бил възстановен на работа в ответното дружество на длъжност „ръководител на научно-производствена лаборатория Боеприпаси”. При възстановяването му на работа са били въведени нови изисквания за заеманата длъжност: владеене на технически английски език и на испански език – говорим и технически. В деня след възстановяването му, със заповед № 1440 от 12.07.2012 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ, поради това, че не притежава необходимата квалификация за изпълнение на работата – не владее говорим и технически испански и английски език. Към датата на уволнението ищецът е страдал от онкологично заболяване, попадащо в списъка на болестите по Наредба № 5 от 1987 г. на М.. Трудовият договор е бил прекратен без предварително разрешение на Инспекция на труда. При така установените факти, въззивният съд е приел, че с нововъведените изисквания за заемане на длъжността (съставляващи основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал.1, т.11 КТ), работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал.1 КТ, злоупотребявайки с правото си за промяна на изискванията на заемане и изпълнение на определена длъжност и с цел да създаде основание за прекратяване на трудовия договор, без да спази предварителната закрила по чл. 333, ал.2 вр. с ал.1, т. 3 КТ. Приел е, че нововъведените изисквания за заемане на длъжността не са пряко свързани с ефективното изпълнение на длъжността, поради което въвеждането им съставлява злоупотреба с право; че не са били налице условия за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.11 КТ, както и че уволнението е извършено в нарушение на изискванията за предварителна закрила на работниците, страдащи от заболяване в кръга на изброените в Наредба № 5 от 1987 г. М.. Признал е уволнението за незаконно и е отменил заповед за уволнение № 1440 от 12.07.2012 г.; възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдил обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 5063,26 лева.
В касационната жалба против решението на Старозагорски окръжен съд, постъпила от [фирма] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите коя е правната квалификация на основанието за уволнение при изменение на изискването за владеене на чужд език и подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за изменение на изискванията за заемане на определена длъжност. Изложени са доводи, че въпросът за съотношението между основанията за уволнение по чл. 328, т.6 и т.11 КТ е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложени са решение № 224 от 02.07.2008 г. по гр.д. № 1582/2005 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 442 от 25.06.2002 г. по гр.д. № 786/2001 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 304 от 31.03.2008 г. по гр.д. № 847/2005 г. на V г.о. ВКС; решение № 659 от 15.04.2004 г. по гр.д. № 1462/2002 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 1536 от 22.01.2008 г. по гр.д. № 1034/2005 г. на ІV г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба З. В. Д. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорски окръжен съд.
Въпросът какво е основанието за уволнение, когато след сключване на трудовия договор работодателят е въвел изискване за владеене на чужди езици е разрешаван безпротиворечиво в съдебната практика – основанието за уволнение е по чл. 328, ал.1, т.11 КТ, израз на която практика са и приложените съдебни решения на Върховния касационен съд. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е приел, че действителното основание за уволнение при въвеждане на изискване за владеене на два чужди езика, без връзка с необходимото образование и квалификация за заемане на длъжността, съставлява основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т.11 КТ, което налага спазване на изискванията за предварителна закрила.
Не е налице и противоречие между установената съдебна практика и възприетото във въззивното решение разрешение на въпроса подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за изменение на изискванията за заемане на определена длъжност. Както вече Върховният касационен съд се е произнасял в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика (решение № 1335/08.7.2010 г. по гр.д.№ 978/2009 г., ІV г.о; решение № 239/21.05.2012 г. по гр.д. № 799/2011 г. ІV г.о.; решение № 321/31.10.2011 г. по гр.д. № 13/2011 г., ІІІ г.о.; решение № 239/21.05.2012 г. по гр.д. № 799/2011 г. ІV г.о.; решение № 417/19.10.2011 г. по гр.д. № 143/2011 г. ІV г.о.; решение № 85/19.03.2013 г. по гр.д. № 760/2012 г. ІV г.о.; решение № 1921/14.06.2013 г. по гр.д. № 680/2012 г. ІV г.о. и решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г. ІV г.о.), работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, без съдът да е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Същевременно обаче, страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, поради което контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, т. 11 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Съгласно установената практика, злоупотреба с работодателска власт е налице когато въведените нови изисквания не се обосновават от характера на работата на съответната длъжност; когато се установи, че чрез законово допустими средства е постигната единствената цел за прекратяване на трудовия договор. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е приел, че въведените от работодателя изисквания за владеене на чужди езици за изпълнение на длъжността „ръководител на научно-производствена лаборатория Боеприпаси” не са свързани пряко с изпълнението на длъжността; че с оглед момента на въвеждане на изискването – непосредствено след възстановяване на ищеца на заеманата длъжност след предходно незаконно уволнение и същевременно определяне на основанието за уволнение по текст, изключващ предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.3 КТ, обуславят извод за злоупотреба с право от страна на работодателя, т.е. че уволнението е извършено без да е налице законно основание за това.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса за съотношението между основанията за уволнение по чл. 328, т.6 и т.11 КТ, който не е обуславящ изхода на делото. Решаващият извод за незаконност на уволнението е формиран въз основа на констатацията за извършена от работодателя промяна в изискванията за заемане на длъжността при злоупотреба с право, които извод не може да бъде повлиян от квалификацията на уволнението. Независимо от това, въпросът за основанието за уволнение при промяна в изискванията за заемане на длъжността, когато променените изисквания не касаят образование и квалификационна образователна степен, в съдебната практика безпротиворечиво е прието, че това е основанието по чл. 328, ал.1, т.11 КТ, който извод е формиран и в обжалвания съдебен акт.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 400 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 30.05.2013 г. с адвокат Й. М. от С. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 от 12.04.2013 година по гр.д. № 1057/2013 година на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на З. В. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 400 (четиристотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: