О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1139
София, 21.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3656 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 56 от 12.02.2015 година по гр.д. № 1548/2014 година на Старозагорски окръжен съд е потвърдено решение № 487 от 03.10.2014 г. по гр.д. № 716/2014 г. на Казанлъшки районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от З. В. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е заемал длъжността „ръководител Н. Боеприпаси” в цех 423 на [фирма], от която е бил уволнен през 2012 г. и възстановен на заеманата длъжност с влязло в сила на 01.11.2013 г. съдебно решение по гр.д. № 1057/2013 г. на Старозагорски окръжен съд. След явяването му на работа и формалното заемане на длъжността, работодателят не му е възлагал изпълнението на каквато и да е работа, тъй като длъжността междувременно е била закрита, а трудовите и функции разпределени между други длъжности. Със заповед № 65 от 24.02.2014 г., работодателят отново е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал.1, т. 4 КТ поради спиране на работата за повече от петнадесет дни. При така установените факти е прието, че уволнението е извършено незаконно при липса на основанието по чл. 328, ал.1, т. 4 КТ – работата не е била спирана както по отношение на предприятиетоq така и в цеха, в който ищецът е следвало да изпълнява длъжността си. Принудителното състояние на престой, наложено на ищеца от работодателя, не е било поради отсъствие на организационно-технически условия за извършване на работата, а поради изпълнение на трудовите функции за длъжността му от други служители. Прието е, че действията на работодателя по отношение на ищеца след възстановяването му на работа се явяват в нарушение на чл. 8, ал.1 КТ – след като не му е възлагал трудови задачи съобразно длъжността му, работодателят е прекратил отново трудовото му правоотношение поради спиране на работата, каквото не е било налице. Уволнението е отменено като незаконно извършено, ищецът възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Старозагорски окръжен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че въпросите следва ли въззивният съд да изложени собствени мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания; необходимо ли е да се мотивира заповед за уволнение по чл. 328, ал.1, т.4 КТ чрез излагане на конкретни фактически обстоятелства; е ли волеизявлението на работодателя за спиране на работата задължителен елемент от основанието по чл. 328, ал.1, т.4 КТ или следва да бъде установено спиране на работата като обективен факт и подлежат ли на съдебен контрол причините, мотивирали работодателя да прекрати трудовото правоотношение със служителя поради спиране на работата му, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ по въпроса приложимо ли е основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т. 4 КТ по отношение на работник, когато е спряна само неговата работа, без това да е засегнало общия производствен процес в предприятието.
Ответникът по касационната жалба З. В. Д. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Старозагорски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросите следва ли въззивният съд да изложени собствени мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания; необходимо ли е да се мотивира заповед за уволнение по чл. 328, ал.1, т. 4 КТ чрез излагане на конкретни фактически обстоятелства и е ли волеизявлението на работодателя за спиране на работата задължителен елемент от основанието по чл. 328, ал.1, т.3 КТ не са обуславящи изхода на делото. Въззивният съд е изложил собствени мотиви по съществото на спорното правоотношение, отговаряйки на въззивните оплаквания срещу първоинстанционния акт, а доколко следва да е мотивирана заповедта за уволнение поради спиране на работата и следва ли да бъде ценено изявлението на работодателя за спирането не са обусловили крайния извод за незаконност на уволнението поради липса на фактите, даващи основание за приложението на чл. 328, ал.1, т. 4 КТ – съдът е приел, че не е доказано спиране на работата; спиране на изпълнението на трудовите функции за заеманата от ищеца длъжност; че състоянието на принудително бездействие, наложено от работодателя не е равнозначно на престой поради обективно спиране на производствения процес.
С оглед изложеното, приложените към касационната жалба съдебни актове (решение № 415 от 25.01.2012 г. по гр.д. № 1332/2010 г. І г.о. ВКС; решение № 191 от 25.07.2013 г. по гр.д. № 63/2013 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 218 от 18.07.2012 г. по гр.д. № 195/2011 г. ІV г.о. ВКС и решение № 38 от 04.03.2015 г. по гр.д. № 3695/2014 г. І г.о. ВКС, постановени по въпроси за въззивното производство и относно мотивиране на заповедта за уволнение по чл. 328, ал.1, т.4 КТ) се явяват неотносими към обжалвания съдебен акт.
Не е налице и твърдяното противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК, постановките от която са съобразени с чл. 269 ГПК на действащия от 2008 година процесуален закон.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът подлежат ли на съдебен контрол причините, мотивирали работодателя да прекрати трудовото правоотношение със служителя поради спиране на работата. Въззивният съд е приел, че не е налице спиране на работата, без да изследва мотивите на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ и по въпроса приложимо ли е основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т. 4 КТ по отношение на работник, когато е спряна само неговата работа, без това да е засегнало общия производствен процес в предприятието. В съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. приложените от касатора решение № 915 от 20.06.2006 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение по гр.д. № 445:2013 г. на Софийски окръжен съд; решение по гр.д. № 3814/2012 г. на Пловдивски окръжен съд и решение по гр.д. №977/2014 г. на ІV г.о. ВКС, въззивният съд е приел, че спирането на работата следва да се установено като обективен факт – спиране на работата, изразяващо се в спиране на изпълняваните трудови функции за длъжността, без значение дали това преустановяване на работата касае цялото предприятие или само определени дейности.
С разпределението на трудовите функции за длъжността „ръководител Н. Боеприпаси” между други длъжности, работодателят е съкратил тази длъжност (съгласно трайно установената съдебна практика, съкращаване на щата може да бъде извършено и когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат трудовите и функции – когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности, в който смисъл: решение № 275 от 04.06.2012 г. ІV г.о.; решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/10 г. на ІІІ г.о.; решение № 4498 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г. на ІV г.о.; решение № 189 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 919/2012 г. на ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК), поради което в този случай основанието за уволнение е това по чл. 328, ал.1, т.2 КТ. В съответствие с така установената съдебна практика е и формираният от въззивния съд извод, че когато на служителя не се възлагат трудови функции поради съкращаване на длъжността му (с разпределението на трудовите функции между други), то това не е състояние на престой поради спиране на работата, поради което основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.3 КТ е неприложимо.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 28.05.2015 г. с адвокат Й. М. от С. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 12.02.2015 година по гр.д. № 1548/2014 година на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на З. В. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 500 (петстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: