О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 09.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2005 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 27 от 20.02.2019 година по гр.д. № 2/2019 година на Габровски окръжен съд е потвърдено решение № 383 от 23.11.2018 г. по гр.д. № 756/2018 г. на Габровски районен съд, с което по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК е прието за установено, че не съществува вземане на ищеца Т. Ц. И. по отношение на ответника С. П. К., двамата от [населено място], в размер от 5400 лева, съставляващи възнаграждение по договор за изработка от 09.05.2017 г. В решението е прието за установено, че на 09.05.2017 г. страните са сключили договор, с който ответникът е възложил на ищеца да изработи и монтира в жилището му в срок до 30.07.2017 г. кухненски мебели от масивен дъб и фурниран дъб по спецификация на детайлите и одобрени от възложителя чертежи на изпълнителя срещу сумата 16000 лева. Уговорено е било извършване на плащането след приемане на съответния етап от работата с протокол, съдържащ описание на забележките на възложителя, които изпълнителят да отстрани в най-кратък срок. Ищецът е изработил и монтирал кухненско обзавеждане с недовършени детайли, което ответникът е приел, заплащайки на ищеца на 09.06.2017 г. сумата 5000 лева и 5600 лева на 16.05.2017 г. Отказал е да изплати разликата до уговорената цена от 16000 лева, тъй като изпълнението не е съответствало на уговорените качество и срок. Прието е, че претенцията за заплащане на пълната уговорена цена за изработка и монтаж на кухненско обзавеждане е неоснователна, тъй като по делото не е установено, че поръчката е била изпълнена изцяло и предадена в срок, както и че обзавеждането е било изработено по одобрена от възложителя спецификация. Прието е, че вида и обема на извършената работа не е доказан, тъй като липсва одобрена от страните техническа документация, нито е установено, че монтираните в дома на ответника мебели са в съответствие с възложеното. Предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 258 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от Т. Ц. И. от [населено място]. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите (след уточнението им в съответствие с т.1 от ТР І 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): следва ли съдът да допусне допълнителна или повторна експертиза, когато заключението на вещото лице не е достатъчно пълно и ясно и следва ли въззивният съд да допусне и разпита поисканите с въззивната жалба свидетели, които макар и своевременно поискани не са били допуснати от първоинстанционния съд. Изложени са доводи, че въпросът по приложението на чл. 201 ГПК относно допускането на допълнтелно и повторно заключение е разрешен в противоречие с решение № 542 от 07.02.2012 г. по гр.д. № 1083/2010 г. ІV г.о. ВКС и решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д. № 30/2013 г. І г.о. ВКС, както и че отказът да бъдат допуснати и разпитани свидетели пред въззивния съд е противоречие с приетото в решение № 35 от 14.03.2017 г. по гр.д. № 60126/2016 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 165 от 18.05.2013 г. по гр.д. № 1008/2013 г. ІV г.о. ВКС, съгласно които въззивният съд е длъжен да разпита поисканите с въззивната жалба свидетели, когато първоинстанционния съд не е допуснал до разпит свидетелите, а впоследствие е счел, че показанията на разпитаните свидетели не са достатъчни за установяване на твърдените обстоятелства.
Ответникът по касационната жалба С. П. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Габровски окръжен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Повдигнатият въпрос по приложението на чл. 201 ГПК е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. и посочените от касатора съдебни актове, съгласно която съдът допуска допълнително или повторно заключение, когато служебно или по възражение на страната констатира, че първоначалното заключение е непълно, неясно или необосновано; страните могат да задават въпроси на вещото лице за изясняване на заключението, както и да го оспорят докато трае изслушването, т.е. в заседанието по приемане на заключението – чл. 200, ал. 3 ГПК, но при констатация на съда, че експертното заключение е точно, пълно и обосновано, направеното от страната оспорване не го задължава да допусне назначаване на допълнителна или повторна експертиза. Съобразявайки така установената практика, при констатация, че страните не са оспорили приетото на 20.11.2018 г. заключение; не са поискали назначаване на повторна или допълнителна експертиза, както и че експертът е отговорил на поставените въпроси ( в т.ч. на всички въпроси по определение от 17.07.2018 г.) пълно и точно след оглед на обекта и въз основа на представените по делото писмени доказателства, въззивният съд е оставил без уважение искането за допускане на допълнителна техническа експертиза.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли въззивният съд да допусне и разпита поисканите с въззивната жалба свидетели, които макар и своевременно поискани не са били допуснати от първоинстанционния съд. Въззивният съд не е допуснал до разпит поисканите с въззивната жалба свидетели след констатация, че за същите обстоятелства първоинстанционният съд е допуснал и разпитал всички поискани от ищеца свидетели – за обстоятелствата досежно изработване, монтиране и приемане на възложената работа и не е ценил показанията им относно искания на възложителя за промяна на поръчката предвид липсата на доказателства за първоначално възложеното – липсата на спецификация на детайлите и одобрени от възложителя чертежи, съгласно договора от 09.05.2017 г. Съдът е съобразил установената съдебна практика по приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК, съгласно която въззивният съд допуска само доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – съобразил е, че първоинстанционния съд е допуснал събирането на всички допустими доказателства, поради което заявеното с въззивната жалба искане за ново изслушване на свидетели е неоснователно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 600 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 20.03.2019 г. с адвокат Р. Н. от Габровска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 20.02.2019 година по гр.д. № 2/2019 година на Габровски окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. Ц. И. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. П. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 600 (шестстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: