О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 25.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2547 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 31 от 29.01.2016 година по гр.д. № 2/2016 година на Пазарджишки окръжен съд е потвърдено решение от 10.11.2015 г. по гр.д. № 431/2015 г. на Велинградски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от Е. А. М. от [населено място], област П. против Основно училище „Д-р П. Б.”, [населено място], [община], област П.. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор, сключен за неопределено време, ищцата е работела при ответника като „старши учител”. За допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в отсъствие от работа през коледни и новогодишни празници; подаване на заявление за ползване на редовен платен годишен отпуск след срока за това; отказ да подпише карта за резултати от работата и за предходната година, както и длъжностна характеристика и допълнително споразумение от 01.09.2014 г., трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 88 от 31.03.2015 г. на основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ. Прието е, че наказанието е наложено от работодателя незаконно – без да са били искани обяснения от служителя по чл. 193, ал.1 КТ; в нарушение на чл. 333, ал. 3 КТ – без да е взето предварително съгласие на синдикалния орган за уволнението на ищцата, заемала в училището длъжността секретар на синдикалната организация на Независимия учителски синдикат; в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ – без предварително разрешение на Инспекцията по труда, през време, в което ищцата е ползвала разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност и без да е доказано извършването на посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Искът за отмяна на дисциплинарното наказание е уважен като основателен, а с оглед обусловения им характер, като основателни са уважени и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против решението на Пазарджишки окръжен съд, постъпила от Основно училище „Д-р П. Б.”, [населено място], [община] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че въпросите доказан ли е фактът на изпълнение на чл. 193, ал.1 КТ с отразяването му в заповедта за уволнение, която не е оспорена от работника и ползва ли се от закрила по чл. 333, ал.1, т.4 КТ работник, който сам е представил болничния си лист на работодателя са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Е. А. М. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК вр. с чл. 193, ал.1 ГПК не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Писменото изявление на страната за изгодни за нея факти не съставлява годно доказателство, независимо от това в какъв документ е обективирано и оспорен ли е той. Когато работникът е въвел довод за извършване на уволнението в нарушение на чл. 193, ал.1 КТ, работодателят следва да установи, че е поискал обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, а неустановяването на този факт обуславя прилагането на последиците на чл. 193, ал.2 КТ – дисциплинарното наказание се отменя като незаконно само на това основание.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса ползва ли се от закрила по чл. 333, ал.1, т. 4 КТ работник, който сам е представил болничния си лист на работодателя. Съгласно установената съдебна практика, явяването на работника в предприятието работодател, за да представи болничния лист за разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност в изпълнение на чл. 36, ал.1 от инструкция № 1 от 20.05.2011 г. за работа и отчетността с болничните листове не е равнозначно на явяване, за да се изпълняват трудовите задължения. С представянето на болничния лист, издаден от здравните органи преди явяването на работника пред работодателя, работникът се ползва от закрилата по чл. 333, ал.1, т.4 КТ, поради което трудовото му правоотношение не може да бъде прекратено без разрешение на съответната инспекция по труда – практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени съдебни в производството по чл. 288 ГПК в размер на 500 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 01.01.2016 г. с адвокат А. Ш. от Адвокатска колегия, [населено място].
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31 от 29.01.2016 година по гр.д. № 2/2016 година на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Основно училище „Д-р П. Б.”, [населено място], [община], област П. да заплати на Е. А. М. от [населено място], област П. с ЕГН [ЕГН] сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: