2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София,05.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 6216 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1164 от 26.06.2013 година по гр.д. № 1655/2013 година на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 1322 от 13.01.2013 г. по гр.д. № 14330/2012 г. на Пловдивски районен съд, с което предявените от Н. М. П. и М. К. П., двамата от [населено място] против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ са отхвърлени над размер от по 32612 лева. В решението е прието за установено, че синът на ищците М. Н. П. е работел по трудов договор в ответното дружество като шофьор на товарен автомобил. На 05.02.2012 година, по време на изпълнение на служебните му задължения, М. П. е претърпял трудова злополука – транспортно произшествие в пътния участък между [населено място] и [населено място] в резултат на което е настъпила смъртта му. Прието е, че работодателят отговаря имуществено за претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в страдание от внезапната загуба на синът им, за което дължи обезщетение в размер на по 100000 лева за всеки от тях. При определяне на обезщетението са отчетени младата възраст на загиналия (роден 1982 година), близките му отношения с родителите и опората, която той е бил за тях, огромното им страдание от смъртта на детето им и влошаването на здравословното им състояние. Прието е, че въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е основателно; че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на водача на товарния автомобил, който е проявил груба небрежност, управлявайки автомобила по мокър, частично заснежен път с превишена скорост, което е основната причина за злополуката. Приемайки 50 % съпричиняване от страна на пострадалия, съдът е намалил съответно дължимите обезщетения, приспадайки и изплатената на ищците от застрахователя сума от по 17388 лева.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Н. М. П. и М. К. П.. Поддържа се, че обуславящия изхода на делото въпрос: следва ли да се приеме съпричиняване при пътно-транспортно произшествие при липса на категорични доказателства за причинно-следствена връзка между поведението на водача и настъпилия вредоносен резултат, е разрешен в обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата. Приложено е решение № 18 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 434/2011 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд.
В съответствие с т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, съдът е намалил обезщетението за вреди след като е установил, че самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК, съдът е приел съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ след проведено от ответника пълно и главно доказване на причинно следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат – при доказателства (протокол за оглед и фотоалбум на местопроизшествието и комплексна съдебномедицинска и техническа експертиза), че основната причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие е управлението на пострадалия с несъобразена скорост, което му е попречило да спре и предотврати удара в крайпътно дърво, в резултат на който удар са настъпили травматичните увреждания, причинили смъртта му.
Не е налице и твърдяното от касаторите противоречие между формираните от въззивния съд изводи за допусната от пострадалия груба небрежност и възприетите изводи в приложеното решение № 18 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 434/2011 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК относно съдържанието на понятието „груба небрежност”. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, съдът е приел, че нарушението на правилата за движение (в случая управление с превишена скорост върху мокър, частично заледен пътен участък), станало причина за пътно-транспортното произшествие, при което работникът е пострадал, съставлява груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1164 от 26.06.2013 година по гр.д. № 1655/2013 година на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: