О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1209
София, 04.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3916 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 96 от 24.03.2015 година по гр.д. № 109/2015 година на Пернишки окръжен съд е потвърдено решение № 1170 от 10.12.2014 г. по гр.д. № 3004/2014 г. на Пернишки районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от А. В. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е работела при ответното дружество на длъжност „счетоводител” до 12.03.2014 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено след реално съкращаване на щатни бройки за заеманата от ищцата длъжност и при законно проведен подбор по чл. 329, ал.1 КТ, но в нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ. Изводът за нарушена предварителна синдикална закрила е формиран въз основа на доказателства, че към момента на уволнението ищцата е членувала в синдикалната организация към предприятието; че в чл. 9 от Колективния трудов договор, сключен между работодателя и синдикалната организация, уволнения на синдикални членове по чл. 328, ал.1, т.2 КТ е могло да бъдат извършвани само с писмено съгласие на синдикалния орган, каквото съгласие не е било дадено по отношение на ищцата. Прието е, че писменото изявление, дадено еднолично от заместник председателя на синдикалната секция не замества изискващото се съгласие на колективния ръководен орган на синдикалната организация. Уволнението, извършено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 333, ал.4 КТ е отменено като незаконно, а с оглед обусловения им характер като основателни са уважени и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 6912 лева.
Касационна жалба против решението на Пернишки окръжен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос може ли работодателят да се намесва в реда и начина на действие на синдиката при даване съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ за уволнение на синдикален член е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Изложени са доводи за наличие на колизия между изискването към работодателя да зачете волята на синдиката в хипотезата на чл. 333, ал. 4 КТ и същевременно забраната да се намесва в реда и начина на формиране на тази воля – въпрос, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 КТ.
Ответницата по касационната жалба А. В. Д. не взема становище.
По доводите за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът може ли работодателят да се намесва в реда и начина на действие на синдиката при даване съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ за уволнение на синдикален член не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика. Съдът по иска за незаконно уволнение не разполага с компетентност да контролира съображенията, мотивирали синдикалния орган при вземане на решение по искането на работодателя за съгласие по чл. 333, ал.4 КТ, нито доколко е спазена приетата от синдикалната организация процедура за приемане на решението. Несъмнено, с такава компетентност не разполага и работодателят. Съдът по иска за незаконно уволнение обаче извършва проверка спазени ли са законовите изисквания за извършване на уволнението след дадено съгласие от компетентния синдикален орган – съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. решението за даване на съгласие по чл. 344, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден в устава на синдикалната организация ред, а писменото уведомление за взетото решение, направено еднолично от председателя на синдикалния орган изразява волята на колективния орган, т.е., при довод за нарушение на изискванията на чл. 344, ал.1 КТ, съдът проверява изразява ли писменото уведомление до работодателя решение за дадено съгласие от колективния синдикален орган. Такова задължение има и работодателят, който без да се намесва в реда на вземане на решението или в мотивацията за приемането му, следва да съобрази дали писменото уведомление удостоверява съгласие на колективния синдикален орган. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че волеизявлението на представляващия синдикалната организация, без да е взето решение на колективното синдикално ръководство, не съставлява писмено съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ.
В този смисъл липсва колизия между изискването към работодателя да зачете волята на синдиката в хипотезата на чл. 333, ал. 4 КТ и забраната да се намесва в реда и начина на формиране на тази воля. Работодателят следва да съобрази волята на синдикалния орган и да извърши уволнението само след получено съгласие на колективния орган, независимо дали е удостоверено писмено само от председателя на организацията. Когато обаче от удостоверяващия съгласието документ недвусмислено следва, че решението е еднолично, без да е взето от колективното синдикално ръководство, работодателят следва да поиска отново надлежно удостоверено писмено съгласие на синдикалния орган, а уволнението извършено без такова съгласие е в нарушение на закона.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 24.03.2015 година по гр.д. № 109/2015 година на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: