3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1461
София, 17.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5529 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 212/29.05.2014 г. по в.гр.д. № 199/2014 година на Кюстендилски окръжен съд е потвърдено решение № 44/05.02.2014 г. по гр. д. № 1838/2013 г. на Кюстендилски районен съд в частта му, с която са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 т.2 и т. 3 КТ, предявени от Д. Д. Б. от [населено място] против ОДЗ „С.”, [населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор ищцата е работела като директор на ЦДГ до 30.08.2013 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.1 КТ със заповед № 41/30.08.2013 г. поради закриване на предприятието. Прието е, че с решение № 181/31.01.2013 г. на Общински съвет [населено място], ЦДГ „Здравец” е преобразувана чрез вливане в ОДЗ „С.”. При така установените факти, в решението е прието, че вливането на целодневната детска градина към друго детско заведение съставлява вътрешно-организационно преустройство без прекратяване на дейността, в който случай са приложими правилата на чл. 123 КТ, поради което уволнението е извършено незаконно – без да са били налице фактите, даващи основание за приложение на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Исковете за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са уважени като основателни.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от ОДЗ „С.” са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по процесуалноправния въпрос допустими ли са във въззивното производство доказателства за нововъзникнали факти, както и за обстоятелства, които страната не е могла да узнае, посочи и представи до подаване на въззивната жалба. Приложени са решение № 284 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 378/2009 г. на ІV г.о. ВКС, решение № 20 от 09.03.2011 г. по т.д. № 311/2010 г. на ІI т.о. ВКС и решение № 95 от 27.03.2014 г. по гр.д. № 4571/2013 г. на ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване и по въпроса (след конкретизиране и уточнението му съгласно т.1 от ТР № 1/2010 г. ОСГТК ВКС): приложима ли е разпоредбата на чл. 123 КТ спрямо трудово правоотношение, което може да се заеме само по реда на чл. 90, ал.3 КТ.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Б. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд.
Доводът за постановяване на решението в противоречие с установената практика по приложението на чл. 266, ал. 2 ГПК е неоснователен. Във въззивното производство страните могат да твърдят нововъзникнали обстоятелства, но само доколкото същите са относими към спорното право. В съответствие с така установената практика, въззивният съд не е ценил представената заповед от 17.04. 2014 г. за обявяване на конкурс за длъжността директор на ОДЗ „С.” – доказателство за обстоятелство, настъпило в хода на процеса и неотносимо към спорното право – законосъобразността на уволнение от 30.08.2013 г., която се преценява към момента на извършването му.
Неотносим към спорното право е и повдигнатият материалноправен въпрос за приложението на чл. 123 КТ спрямо трудово правоотношение за длъжност, която може да се заеме само с конкурс. Въпросът би имал отношение при уволнение по чл. 325, ал.1, т.8 КТ, когато трудовото правоотношение се прекратява поради постъпване на работа на спечелилия конкурса, но е без връзка с процесното правоотношение, в което работодателят е прекратил трудовия договор с ищцата на основание чл. 328, ал.1, т.1 КТ поради закриване на предприятието. Въпросът няма отношение и към производството по иска с правно основание чл. 344, ал., т. 2 КТ – работодателят е длъжен да изпълни съдебното решение за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, а при настъпили след уволнението нови обстоятелства да приложи точното основание за прекратяване на трудовия договор.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 340 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 04.08.2014 г. с адвокат С. К. от Кюстендилска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА решение № 212/29.05.2014 г. по в.гр.д. № 199/2014 година на Кюстендилски окръжен съд.
ОСЪЖДА ОДЗ “С.” [населено място] да заплати на Д. Д. Б., [населено място] сумата 340 (триста и четиридесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: