4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1010
София, 30.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2655 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2129 от 27.12.2013 година по гр.д. № 2274/2013 година на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 2120 от 21.05.2013 г. по гр.д. № 8632/2011 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. ІІ-ро ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пр. V-то ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС, предявени от Г. Н. Г. от [населено място] против М. Н. Г. от [населено място], К. П. З. и Д. С. З., двамата от [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът и ответницата М. Г. са наследници по закон на Н. Г. Г., починал на 10.06.1999 г., който преживе с нот. акт № 106 от 1975 г. е продал на ищеца ? ид. част от дворно място, ведно с първия етаж от застроена в него жилищна сграда в [населено място], [улица]. С нот. акт № 130 от 2010 г. ответницата Г. е дарила на ответника К. З. по време на брака му с ответницата Д. З., 1/100 ид. част от същия недвижим имот, придобит по наследство от баща и Н. Г.,; с нот. акт № 131 от 01.07.2010 г. му е продала 99/100 ид. части от ? ид. част от апартамент № 2 на втория етаж от сградата срещу сумата 19588,24 лева, а с нот. акт № 244 от 2010 г. му е продала и ? ид. част от дворното място срещу сумата 3693,70 лева. Прието е, че твърдяната от ищеца симулация на сделката, с която е извършено дарение на идеални части от имота не е доказана; че сделката не е сключена в заобикаляне на закона; че обстоятелството, че след дарението за ищцата е отпаднало задължението да предложи имота на другия съсобственик само по себе си не обуславя извод за симулативност на сделката, нито, че сключването и е в заобикаляне на чл. 33, ал.1 ЗС, поради което предявените искове за прогласяване на недействителност на извършените разпоредителни сделки и за изкупуване на прехвърлените ид. части от имотите от ищеца са отхвърлени като неоснователни.
В касационната жалба против решението на Пловдивски окръжен съд, постъпила от Г. Н. Г. от [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 403 от 05.08.2010 г. по гр.д. № 684/2009 г. ІІІ г.о. ВКС) по въпроса може ли симулацията да бъде разкрита въз основа на косвени доказателства и необходимо ли е задължително наличието на преки доказателства, каквото е т.н. „обратно писмо”. Изложени са доводи че въпросът обуславя ли се заобикалянето на закона само от извършването на една позволена сделка или може да се обуславя от поредица от сделки, които макар и незабранени от закона, като краен резултат пораждат забранени правни последици, е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба К. П. З. и Дарила С. З. я оспорват като неоснователна. Претендират съдебни разноски.
Отнветницата М. Н. Г. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд.
Въпросът може ли симулацията да бъде разкрита въз основа на косвени доказателства и необходимо ли е задължително наличието на преки доказателства, каквото е т.н. „обратно писмо” не е обуславящ изхода на делото. Формираният във въззивното решение извод, че не е доказана симулативност на дарението не е поради липса на „обратно писмо”, нито съдът е отказал да събере и обсъди всички поискани от страната доказателства. Независимо от това, доводът за постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса относно доказателствените средства за разкриване на симулация е и неоснователен. В съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр. V-то ЗЗД е да докаже по несъмнен начин твърдяната привидност на сделката; че за установяване на симулацията са допустими всички доказателствени средства (атакуваната сделка е между трети за ищеца лица, поради което няма ограничение за свидетелски показания – чл. 165, ал.2, изр. последно ГПК); че симулацията може да бъде разкрита и въз основа на косвени доказателства, но ценени в тяхната съвкупност те трябва да създадат сигурно убеждение в съда, че извършеното дарение прикрива друга сделка. В съответствие с установената съдебна практика е и изводът, че ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, че извършеното дарение прикрива продажба; че установяването чрез свидетели намерение за продажба на идеални части (каквато несъмнено е осъществена), не изключва воля за извършване и на дарение на друга част от същия имот.
Не е налице и твърдяното противоречие с изводите, формирани в решение № 403 от 05.08.2010 г. по гр.д. № 684/2009 г. ІІІ г.о. ВКС, в което съдът е приел, че замяната на идеални части от имот, предхождащата покупко-продажба на останалите идеални части е привидна въз основа на несъмнени доказателства за симулативност на сделката.
Въпросът обуславя ли се заобикалянето на закона само от извършването на една позволена сделка или може да се обуславя от поредица от сделки, които макар и незабранени от закона, като краен резултат пораждат забранени правни последици не е значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Въпросът е разрешен в съдебната практика, съгласно която сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат; когато страните се опитват да постигнат забранения резултат чрез сключването на отделни съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другите, е валидна и в този случай нищожни са цялата поредица сделки. Когато обаче с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. ІІ-ро ЗЗД – Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК ВКС. Съгласно Тълкувателното решение, съобразено при постановяване на обжалвания съдебен акт, при заобикалянето на закона участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез извършената сделка или поредица от сделки постигат цел, която законът не позволява. В случаите, когато продажбата на остатъка от част от съсобствен имот се предхожда от дарение на друга част от същия имот в полза на външно за съсобствеността лице, житейското предположение за наличие на намерение за заобикаляне на закона при липсата на законова презумпция за намерение, не може да промени характера на сделката по чл. 33 ЗС и последиците от нея, нито води до опорочаване на предхождащото я дарение. След като поотделно за договорите за дарение и за покупко-продажба, както и при съчетанието им, липсва законова забрана за постигнатия краен правен резултат, то е невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация К. П. З. и Дарила С. З. следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 900 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ № 65309 с адвокат С. М. от Пловдивска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2129 от 27.12.2013 година по гр.д. № 2274/2013 година на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Н. Г. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на К. П. З. с ЕГН [ЕГН] и Дарила С. З. с ЕГН [ЕГН] сумата 900 (деветстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: