3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1365
София, 02.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3986 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 19 от 05.03.2014 година по гр.д. № 2/2014 година на Видински окръжен съд е потвърдено решение № 562 от 15.11.2013 г. по гр.д. № 560/2103 г. на Видински районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 15 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за сумата 4200 евро и по чл. 86 ЗЗД за сумата 200 лева, предявени от Е. М. З. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че със заповед № 6 от 25.06.2012 г. ответното дружество е командировало ищеца като капитан на моторен кораб „В.” за периода от 25.06.2012 г. до 14.08.2012 г. Ищецът е изпълнил задълженията, възложени му като капитан на кораб при плаване 51 дни, за което са били начислени командировъчни пари в размер на 3570 евро, изплатени изцяло от ответника. Командировъчните пари са били изчислени и заплатени по размер, определен в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина по 70 евро на ден за длъжност „капитан”, в който размер са били начислявани и изплащани командировъчни пари и за рейсове на ищеца, предхождащи процесната командировка. При така установените факти е прието, че искът за заплащане на дължими суми за задгранична командировка е неоснователен; че твърдението за уговорено между страните заплащане на ищеца в размер на 100 евро дневно не е доказано, а изплатените суми за командировъчни дневни пари са в съответствие с Наредбата за служебните командировки, съгласно която (приложение № 2), командировъчните пари на ден на екипажите на корабите, плаващи по реда Д. за длъжността „капитан” са до 70 евро.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Е. М. З. се поддържа, че въпросите дължи ли се възнаграждение за командировка без да има сключен трудов договор, при доказателства, че лицето е било включено в екипажния списък като капитан на кораб и при осъществена задгранична командировка и съставлява ли произнасяне плус петитум извършено прихващане със суми, които не са предмет на иска, са разрешени в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд и тази на съдилищата. Приложени са решение № 314 от 17.05.2010 г. по гр.д. № 638/2009 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.; решение от 19.04.2013 г. по гр.д. № 4026/2012 г. на Великотърновски районен съд и решение от 29.04.2013 г. по гр.д. № 22465/2011 г. на Пловдивски районен съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Видински окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос относно дължимостта на възнаграждение за командировка е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. В съответствие с утвърдената практика, израз на която са и приложените съдебни решения, въззивният съд е приел, че при осъществяване на задгранична командировка, лицето има право на командировъчни пари в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Искът за заплащане на сумата 4200 евро е отхвърлен като неоснователен не поради това, че на ищеца не се дължат командировъчни пари за осъществената от него командировка за периода от 25.06.2012 г. до 14.08.2012 г., а поради това, че командировъчните пари са му били изплатени от ответника в размер, определен по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина; поради това, че по делото не е доказано да е уговорен размер на командировъчни пари по-висок от определения в Наредбата.
Въпросът съставлява ли произнасяне плус петитум извършено прихващане със суми, които не са предмет на иска, не е обуславящ изхода на делото. По делото не е разглеждано възражение за прихващане с насрещно изискуемо вземане на ответника. Доколкото въпросът е свързан с въведения в касационната жалба довод, че съдът е следвало да цени само доказателствата относно процесното вземане, без да съобразява сметните отношения между страните във връзка с други предходни командировки, то въпросът също се явява неотносим към изхода на спора. Изводът, че дължимите на ищеца командировъчни пари са му изплатени изцяло е формиран не въз основа на извършено прихващане, а след като съдът е обсъдил и възприел приетото по делото, неоспорено от страните експертно заключение на вещо лице икономист, в което е следвана хронологията на възникване на задълженията и извършените плащания по счетоводна документация по капитанската сметка на ищеца след приключения рейс.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19 от 05.03.2014 година по гр.д. № 2/2014 година на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: