О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 22.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3479 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 576 от 25.03.2015 година по гр.д. № 921/2014 година на Варненски окръжен съд е потвърдено решение от 19.11.2013 г. по гр.д. № 15555/2011 г. на Варненски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. ІІ-ро ЗЗД за сумата 13123,71 лева, предявен от А. Г. Г. от [населено място] против Е. И. П. и Х. С. П., двамата от [населено място]. В решението е прието за установено, че на 17.08.1979 г. между страните по делото е бил сключен договор, с който ищецът е прехвърлил на ответницата Е. П. правото на собственост върху недвижим имот – лозе с площ от 1000 кв.м. в м. „Кемер дере”, [населено място] срещу поето от нея задължение за издръжка и гледане. Към момента на сделката приобретателката Е. П. е била в брак с втория ответник Х. П., който брак е бил прекратен с влязло в сила на 02.03.2001 г. решение по гр.д. № 1942/2000 г. В периода 04.12.2008 г. – 04.10.2011 г. ответниците не са полагали грижи за ищеца в натура, нито са му предоставяли издръжка. Ищецът е живеел в [населено място]; пътувал е инцидентно до Германия и по-често в страната – до столицата за медицински прегледи поради влошеното му здравословно състояние. През 2008 г. ищецът е поканил ответницата да му превежда издръжка по банковата му сметка, което ответницата е отказала да стори. При така установените факти е прието, че ответницата не е изпълнила договорното си задължение за грижи и издръжка срещу прехвърления и имот, поради което дължи компенсаторно обезщетение, за което вторият ответник отговаря солидарно предвид възмездния характер на алеаторния договор, по който е придобил право на собственост върху имота по силата на чл. 19 СК вр. с чл. 25 СК /отм./. Възражението, че ищецът кредитор не е оказвал съдействие за изпълнение на договора е прието за неоснователно, тъй като дори и при доказани пречки от страна на прехвърлителя, то приобретателите са могли да поискат трансформация на задължението в парично, което не е било сторено. За неоснователни са приети и възраженията на ответниците за липса на материални възможности да изпълняват задължението си, тъй като по арг. от чл. 81, ал.2 ЗЗД това не ги освобождава от отговорност. Предявеният иск за присъждане на компенсаторно обезщетение за неизпълнение на договорно задължение за гледане и издръжка за периода от 04.12.2008 г. до 04.10.2011 г. е уважен за сумата 13123,71 лева, който размер е определен въз основа на експертно заключение за необходимите средства за издръжка на прехвърлителя.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от Е. И. П. и Х. С. П.. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите освобождава ли се длъжникът от отговорност, когато кредиторът не дава необходимото съдействия за изпълнение на задължението в натура и следва ли длъжникът да иска трансформация на задължението в парично, когато отношенията са трайно влошени и не може да се очаква връщане към изпълнение в натура. Към касационната жалба са приложени Тълкувателно решение № 96 от 28.06.1966 г. ОСГК ВС; решение № 165 от 01.03.2010 г. по гр.д. № 71/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 439 от 22.12.2011 г. по гр.д. № 90/2011 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 165 от 01.03.2010 г. по гр.д. № 71/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът по касационната жалба А. Г. Г. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът освобождава ли се длъжникът по алеаторен договор от отговорност за неизпълнение, когато кредиторът не дава необходимото съдействия за изпълнение на задължението му в натура е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно установената съдебна практика, израз на която са и приложените от касатора съдебни актове, когато кредиторът по алеаторен договор не дава необходимото съдействие за изпълнение на задължението за гледане и издръжка, длъжникът не се освобождава от задължението си да ги престира; той следва да поиска трансформация на задължението за издръжка в натура в паричния му еквивалент, като междувременно предоставя парична издръжка на кредитора и без да чака решението за трансформация – нуждата от средства за съществуване на кредитора следва да бъде удовлетворявана и преди постановяване на решението за трансформация на задължението за гледане в парично, т.е. за да бъде изправна страна по договора, когато кредиторът не съдейства за изпълнение на задължението в натура, длъжникът следва да предостави изпълнение в пари. Съобразявайки така установената съдебна практика, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответниците, че неизпълнението на задължението им е обусловено от поведението на ищеца, който не им е оказвал съдействие за приемане на грижи в натура. При безспорно установено неизпълнение на ответниците – непредоставяне на издръжка в натура и без опит задължението да бъде трансфрмирано в парично, изводът, че се дължи обезщетение за неизпълнение е съобразен с константната практика на съдилищата.
В съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд е разрешен и въпросът следва ли длъжникът да иска трансформация на задължението в парично, когато отношенията са трайно влошени и не може да се очаква връщане към изпълнение в натура. Съгласно установената практика, когато длъжникът държи за запазване на договора, а кредиторът неоправдано отказва съдействие за приемане на издръжка в натура, длъжникът следва да поиска незабавно трансформация на задължението за издръжка в натура в парично и това негово задължение не отпада независимо от продължителността на периода на влошаване на отношенията.
Искането на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА решение № 576 от 25.03.2015 година по гр.д. № 921/2014 година на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: