О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
София, 21.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2687 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 508 от 21.03.2016 година по гр.д. № 5158/2015 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение от 21.07.2015 г. по гр.д. № 10805/2014 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Я. Г. Я. от [населено място] против В. Ц. А. от [населено място] до размер на сумата 1000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от деликт. В решението е прието за установено, че на 10.07.2014 г. по Българска национална телевизия е било излъчено предаване „Още от деня” с водещ Д. Ц., в което е участвала ответницата В. А. в качеството и на зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ). В разговора е участвал и М. Н., към този момент изпълняващ длъжността изпълнителен директор на ДФЗ. След седемнадесетата минута от предаването, продължило общо 22 минути и 20 секунди, на въпрос на водещия „знаете ли какво е казал днес Я. Я. – „очаквам да арестуват ръководителите на фонд Земеделие”, ответницата е отвърнала „а ние очакваме в най-скоро време и него да го арестуват”. На въпрос на водещия „И него?”, ответницата е отвърнала: „ми….с тия глупости, които ги разправя навсякъде по телевизиите, просто….”. На изявление на водещия „Аз няма да ви занимавам с Я. Я., аз ви цитирам само…”, ответницата е заявила: „Той е наш бенефициент и срещу него има достатъчно много сигнали”. Преди предаването, в периода от 25.02.2014 г. – 28.02.2014 г. ищецът е направил изявления в няколко информационни интернет сайтове („Пик”; „Агенция крос”; „Преса; „Нова плей”) изразяващи се във въпрос до министър Г. не е ли конфликт на интереси съвместното съжителство на директора на фонда и заместника му; че семейството манипулира служители на фонда с внушение, че министъра е пътник; че ръководството на фонда се занимава с интриги и цари параноична атмосфера”; на 10.07.2014 г. е направил изявление: „очаквам още днес да арестуват ръководителите на ДФ „Земеделие” М. Н. и В. А.. След това се надявам те да бъдат отстранени от работа…ако не им сложат белезниците днес, сигурен съм, че още утре Европейската комисия ще направи изявление, че спира парите за българското земеделие…Това корумпирано семейство на кого се е отчитало?”, а на 12.07.2014 г. в „Б.” е било публикувано, че в студиото на „Нова телевизия”, ищецът е направил изявление, в което е определил М. Н. и ответницата В. А. като ”кухи хора, двама диалектно грухтящи барбарони”. Прието е, че по делото не е установено ищецът да е ползвал средства от фонд „Земеделие”, както и срещу него да са подавани сигнали. При така установените факти, въззивният съд е приел, че изявленията на ответницата „а ние очакваме в най-скоро време и него да го арестуват” и „ми….с тия глупости, които ги разправя навсякъде по телевизиите, просто….” не съставляват обидни или клеветнически твърдения. Прието е, че изразът „а ние очакваме в най-скоро време и него да го арестуват” е непосредствена реакция на публично разпространено твърдение на ищеца със същото съдържание по отношение на ответницата, а изразът „глупости” е употребен не като обида, а като лична оценка за интелектуалната стойност на изнесеното от ищеца по неин адрес и този на колегата и М. Н.; че с този израз ответницата не дава квалификация на личността на ищеца, а само оценка на негови конкретни твърдения. Прието е, че с употребения от ответницата израз: „Той е наш бенефициент и срещу него има достатъчно много сигнали” са изнесени неверни обстоятелства, внушаващи, че ищецът е действал неправомерно, което не е установено по делото, поради което така направеното изявление се явява клевета, за която ответницата носи отговорност. С оглед доказателствата за претърпените от ищеца морални вреди (след предаването е бил изключително ядосан от обвинение, че „получава пари от европейски субсидии и едва ли не се занимава с незаконна дейност” – както лично той е възприел изявлението), за обезвъзмездяване на които е определено обезщетение в размер на 1000 лева. За разликата до предявения му размер от 50002 лева (частично предявен от общо 200000 лева за обида и клевета) искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Я. Г. Я.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обуславящите изхода на делото въпроси следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да бъдат съобразени начина и средствата, чрез които са нанесени обидата и клеветата, както и общественото положение на пострадалия и търпят ли се неимуществени вреди, когато са засегнати честа и личното достойнство на потърпевшия при изказано от дееца мнение (или коментар), съдържащо в себе си обида, са разрешени в противоречие с константната практика на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване и по въпросите: възможно ли е прилагането на реторсия по аналогия в гражданския процес (ответникът по гражданско дело да бъде оневинен за произнесен обиден или клеветнически израз на основание произнесен такъв и от ищеца, без да е предявен насрещен иск или възражение за прихващане); допустимо ли е при отговор по чл. 176 ГПК ответникът да направи материално-правно възражение за прихващане срещу предявените искове, редовно ли е такова възражение и следва ли съдът да се произнесе по него; следва ли хартиената разпечатка на електронна публикация от интернет да се счита за доказателство по смисъла на ГПК и може ли съдържанието, датата и авторството да се установяват с хартиената разпечатка без други доказателства; длъжна ли е насрещната страна да оспори истинността на хартиената разпечатка по реда на чл. 193 ГПК или е достатъчно да възрази срещу доказателствената сила на документа и относимостта му към спорното право; съставлява ли обида на публична личност изявление на трето лице по Б., че „говори глупости по телевизиите” или това следва да се приеме само като отрицателен коментар, при доказателства, че публичната личност и трети лица са възприели това изявление като обида.
Ответникът по касационната жалба В. Ц. А. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да бъдат съобразени начина и средствата, чрез които са нанесени обидата и клеветата, както и общественото положение на пострадалия е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно установената съдебна практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, причинен чрез изнесено в медиите клеветническо твърдение, следва да се преценяват всички обективно установени обстоятелства, в т.ч. характера на твърдението и в каква степен то е злепоставящо; изживените от пострадалия негативни емоции и доколко това клеветническо твърдение се е отразило на общественото мнение за личността, вкл. и с оглед заеманата от пострадалия обществена длъжност, както и не на последно място социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, съгласно която, когато пострадалият е известна обществена личност (в случая лидер на политическа партия), то възмездяващ характер има осъждането на дееца за извършен спрямо политическата фигура деликт – признанието, че определено твърдение оклеветява тази обществено известна личност, чиито чест и достойнство стоят над имущественият интерес да получи парично обезщетение – в този смисъл решение № 1164 от 30.06.2016 г. по гр.д. № 5255/2015 г. ІVг.о. ВКС; решение № 439 от 20.01.2016 по гр.д. № 2773/2015 г., ІV г.о.; решение № 369 от 20.11.2015 г. по гр.д. № 2098/2015 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Не е налице и твърдяното противоречие със сочените от касатора съдебни решения № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. ІІІ г.о. ВКС; № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. ІV г.о. ВКС; № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 539/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; № 302 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г. ІІІ г.о. ВКС, в които са определени обезщетения за деликт по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ за вреди, причинени от държавата от незаконно наказателно преследване, т.е. обезщетението е определено за вреди от различен характер, с много по-висока степен на интензитет и негативни последици.
В съответствие с установената съдебна практика са разрешени и въпросите търпят ли се неимуществени вреди при изказано от трето лице мнение (или коментар), съдържащо в себе си обида за коментирания и съставлява ли обида на публична личност изявление на трето лице по Б., че „говори глупости по телевизиите” или това следва да се приеме само като отрицателен коментар, при доказателства, че публичната личност и трети лица са възприели това изявление като обида. В съдебната практика последователно е застъпено становището, че субективно преживяване на лицето, което е отражение на личния му мироглед и ценностна система не може да бъде възмездявано по реда на деликта, когато поведението на ответника-деликвент не е противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД – когато е изказано оценъчно твърдение не за личността на лицето, а за негово определено действие или поведение, без то да има опозоряващ характер; че критиката срещу действия и думи на политици, съзнателно избрали да са публични фигури, може да бъде в много по-широки граници; че критичният анализ на поведението на политиците може да включва и повече укори, освен когато дадената оценка е самоцелна и позоряща. Въззивният съд е приел, че изказаното от ответницата твърдение относно ищеца, включващо думите: „с тия глупости, които ги разправя навсякъде по телевизиите” съставляват оценка не на личността или цялостното поведение на ищеца, а на публичните му нееднократни негативни коментарии, насочени лично спрямо нея, т.е. ценил е твърденията в контекста на водения в предаването разговор, при който даденият оценъчен коментар не е самоцелен или позорящ, а касаещ определено засягащо ответницата поведение, излизащо извън добрия тон. В същия смисъл е и сочената от касатора съдебна практика на Върховния касационен съд, в т.ч. решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. ІV г.о.; решение № 12 от 06.02.2013 г. по гр.д. № 449/2012 г. ІІІ г.о.; решение № 209 от 27.09.2013 г. по гр.д. № 1747/2013 г. ІІІ г.о.; решение № 557 от 28.01.2011 г. по гр.д. № 1599/2009 г. ІІІ г.о.; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. ІV г.о. и решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г. ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Въпросите възможно ли е прилагането на реторсия по аналогия в гражданския и допустимо ли е при отговор по чл. 176 ГПК ответникът да направи материално-правно възражение за прихващане срещу предявените искове, редовно ли е такова възражение и следва ли съдът да се произнесе по него не са обуславящи изхода на делото. Съдът не е приложил реторсия по смисъла на това понятие в наказателното право, нито е разгледал непредявени насрещен иск или възражение за прихващане. Съдът е ценил изявлението на ответницата „а ние очакваме в най-скоро време и него да го арестуват” във връзка с направеното същия ден аналогично изявление на ищеца по неин адрес само във връзка с преценката съставлява ли това изявление обида. Без да прилага реторсия или да извършва „прихващане”, въззивният съд е формирал извод, че такова изявление не може да съставлява обида за ищеца доколкото той си е послужил със същото; че след като ищецът е направил изявление, че очаква ответницата да бъде арестувана същия ден, то несъмнено личната му оценка за такива твърдения изключва те да са обидни или позорящи.
В съответствие с установената съдебна практика са разрешени и въпросите следва ли хартиената разпечатка на електронна публикация от интернет да се счита за доказателство по смисъла на ГПК и може ли съдържанието, датата и авторството да се установяват с хартиената разпечатка без други доказателства, както и длъжна ли е насрещната страна да оспори истинността на хартиената разпечатка по реда на чл. 193 ГПК или е достатъчно да възрази срещу доказателствената сила на документа и относимостта му към спорното право. Съдът е ценил представените по делото писмени доказателства, съставляващи препис от публикации в електронни медии в съответствие с чл. 184, ал.1 ГПК, съгласно който текст електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Електронният документ следва да бъде представен само при поискване от насрещната страна и ако съдът не разполага с техническа възможност за възпроизвеждането му, копия от документа се представят на насрещната страна, която може да го оспори в следващото съдебно заседание – чл. 184, ал.2 ГПК. Касаторът, ищец по делото, не е поискал представяне на електронните документи, преписи от които са приложени по делото на хартиен носител, поради което същите са ценени като доказателства в съответствие с чл. 184, ал.1 ГПК – възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му и ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В този смисъл решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на IV г. о. ВКС.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 508 от 21.03.2016 година по гр.д. № 5158/2015 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: