3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1419
София, 11.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5627 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1078 от 30.05.2014 година по гр.д. № 1039/2014 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 10 от 02.01.2014 г. по гр.д. № 2793/2013 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от К. В. Г. със съдебен адрес в [населено място] против П., [населено място]. Присъдена е сумата 4000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по досъдебно производство № 3127/2009 г. на ІV-ро РУ на СДВР и прокурорска преписка № 9357/2009 г. на Софийска градска прокуратура. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че на 21.08.2009 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 304б вр. с чл. 304, ал.1 НК, впоследствие преобразувано в наказателно производство за престъпление по чл. 255, ал.3 вр. с ал.1, т.1 и т.2 НК вр. с чл. 26 НК, което производство не е приключило и е било отделено производство за престъпление по чл. 290, ал.1, пр.1 НК, по което е внесен обвинителен акт и постановена влязла в сила на 21.12.2012 г. оправдателна присъда № 163 от 31.05.2012 г. по н.о.х.д. № 1873/2012 г. на Софийски градски съд. Взета е била мярка за неотклонение „подписка”, непроменена до приключване на наказателното преследване. Незаконно повдигнатото и поддържано от П. по чл. 290, ал.1, пр.1 НК се отразило негативно на психиката на ищеца, изживял притеснения и напрежение от изхода на производството, неудобство пред обществото, в т.ч. пред бизнес партньори, преустановили контактите си с него. При така установените факти, съдът е приел, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените неимуществени вреди се следва обезщетение в размер на 4000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 40000 лева, предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в осъдителната му част е постъпила от П..чрез Апелативна прокуратура [населено място]. Изложи са доводи, че по обуславящия изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. №3/2004 г. ОСГК ВКС, както и че по въпроса следва ли съдът да изложи мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди, съдебният акт е постановен в нарушение на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи. Приложени са решение № 785 от 02.04.2011 година по гр. дело № 556/2010 година на Трето гражданско отделение и решение № 621 от 22.10.2010 година по гр. дело № 1927/2009 година на Четвърто гражданско отделение и решение № 132 от 29.04.2011 година по гр. дело № 645/2010 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която искът е отхвърлен до размер от 40000 е постъпила от К. В. Г.. Поддържа се, че въпросът относно прилагане на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 158 от 28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. І т.о. и решение № 480/12 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., ІV г.о. на ВКС.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. В съответствие с т. 19 от ТР на ОСГК № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. №1/2000 г. в решението са формирани фактически констатации и правни изводи за наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди, а обезщетението е определено по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД и в съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС. В съответствие с установената съдебна практика, съдът е обсъдил всички относими към последиците от проведеното наказателно преследване обстоятелства, в т.ч. продължителността на периода, в който ищецът е бил обвинен незаконно в извършването на престъпление (три години и четири месеца); тежестта на престъплението (което не е било тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК); мерките на процесуална принуда (най-леката мярка за неотклонение „подписка); негативните емоции, свързани с притеснения и неудобство пред семейството и обществото); младата му възраст (роден 1982 г.); чистото му съдебно минало и обществено икономическите условия в страната.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетенията за вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В приложените в изложението към касационната жалба на П.. и сочените от касатора Г. съдебни решения, обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни по тежест обвинения, продължителност на наказателното преследване и настъпили за пострадалите негативни последици, а определеното в решение № 158 от 28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. І т.о. ВКС обезщетение е за вреди от деликт, настъпил в резултат на пътнотранспортно произшествие, т.е. за различни по естеството си и източника на причиняването им морални страдания.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1078 от 30.05.2014 година по гр.д. № 1039/2014 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: