О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1314
София, 18.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4168 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 833 от 29.04.2015 година по гр.д. № 815/2015 година на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 396 от 26.01.2015 г. по гр.д. № 9474/2014 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 3 КТ, предявени от Г. Р. С. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор ищецът е работел в ответното дружество като „продавач разносна търговия”. За допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неотчитане на получени средства от продажби на стоки, в резултат на което са били констатирани липси на средства, на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 36 от 20.05.2014 г. на основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 190, т.4 КТ и чл. 187, т. 8 и т. 9 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото му. Прието е, че наказанието е наложено от работодателя законно – след като са били изискани обяснения от служителя и такива не са били дадени по негова вина; при спазване на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ и при доказано нарушение на трудовата дисциплина, поради което искът за отмяна на дисциплинарното наказание е отхвърлен като неоснователен. С оглед обусловеният им характер, като неоснователни са отхвърлени и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против решението на Варненски окръжен съд, постъпила от Г. Р. С. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса законно ли е дисциплинарно наказание, заповедта за налагане на което не отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ за посочване на дата на извършване на нарушението и липса на точното му описание. Посочени са номера на решения на Върховния касационен съд от 1995 г. -1998 г., без да се сочат делата, по които са постановени. Изложени са доводи, че въпросът как се удостоверява съдържанието на изпратен по куриер документ е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Въпросът е изведен във връзка с оплакването за нарушение на чл. 193, ал.1 КТ, поради това, че искането на работодателя за обяснения за дисциплинарното нарушение не е достигнало до адресата.
Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд.
Повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 195, ал.1 ГПК е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно установената съдебна практика, когато нарушенията са осъществявани в рамките на определен период от време; характерът на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения и датата на установяването им – решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 30 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 388/2011 г. ІІІ г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В съответствие с така установената съдебна практика, в обжалваното решение е прието, че с оглед спецификата на работата на изпълняваната от ищеца длъжност, за изпълнение на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ е достатъчно да бъде посочен периодът на осъществяване на нарушенията и датата на констатирането им.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът относно описанието на дисциплинарното нарушение – необходимо и достатъчно е в заповедта за нарушение да бъде посочено конкретно в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина, т.е. дисциплинарното нарушение да е посочено по разбираем начин – по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал.1 КТ. В този смисъл решение № 857 от 25.01.2011 г. по гр.д. № 1968/2009 г., ІV г.о.; решение № 722 от 03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009 г., ІV г.о.; решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. и решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г.,ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК относно задължението на работодателя по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за дисциплинарно уволнение. Съобразявайки така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че заповед № 36 от 20.05.2014 г., с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 190, т.4 КТ и чл. 187, т. 8 и т. 9 КТ, съдържаща точно описание на механизма на злоупотребите, отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и въпроса как се удостоверява съдържанието на изпратен по куриер документ. Въпросът не е обуславящ изхода на делото, тъй като представените от работодателя доказателствата за връчване на искането за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ не са оспорени от ищеца, нито е въведен довод, че връчената пощенска пратка не е съдържала писмо с искане на обяснения за дисциплинарното нарушение. Независимо от това, съдът е съобразил установената практика по приложението на чл. 193, ал.1 ГПК, съгласно която работодателят е длъжен да поиска обяснения от работника устно или писмено; когато искането на обяснения е писмено, то следва да се връчи на работника лично или чрез пощенска услуга на адрес, посочен от работника; когато работникът без извинителна причина не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения и пощата е удостоверила доставянето на писмото на адреса, обясненията му не са взети по негова вина случай съгласно чл.193 ал.3 КТ не се прилага разпоредбата на ал. 2 за отмяна на дисциплинарното наказание на формално основание. В този смисъл решение по гр.д.№ 20/ 2009 г., ІV г.о.; по гр.д.№ 917/ 2011 г., ІV г.о. и по гр.д. № 985/ 2011 г., ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е приел, че с връчването на искане за обяснения, получено от работника лично чрез куриерска служба и без да е оспорен документа, удостоверяващ получаване на пощенска пратка, изискванията на чл. 193, ал.1 КТ са изпълнени, а обстоятелството, че работникът без извинителна причина не е дал обяснения изключва приложението на чл. 193, ал.2 КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 400 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат Д. Ч. от Адвокатска колегия, [населено място].
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 833 от 29.04.2015 година по гр.д. № 815/2015 година на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Р. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 400 (четиристотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: