О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 06.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5186 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 119 от 15.07.2015 година по гр.д. № 262/2015 година на Варненски апелативен съд е потвърдено решение № 439 от 11.03.2015 г. по г.д. № 1679/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от П. Н. Н. от [населено място] против И. Т. Д.-Л. от [населено място] за обявяване за окончателен на предварителен договор от м. октомври 1996 г. за прехвърляне право на собственост върху 380 кв.м. ид. части от дворно място, цялото от 880 кв.м., съставляващо парцел ХІ-946 в кв. 59 по плана на м. „Св.Св. К. и Е.”, [населено място]. В решението е прието за установено, че през 1996 г. страните са сключили предварителен договор, с който ответницата се е задължила да прехвърли на ищеца правото на собственост върху ид. части от дворно място във вилна зона на [населено място], съставляващо парцел ХІ-946 в кв. 59 по плана на м. „Св.Св. К. и Е.” срещу поето от него задължение да организира със свои средства цялостно проектиране и строителство на нова сграда в дворното място при запазване на съществуващ първи етаж и надстрояването му с втори, както и симетрично разположена двуетажна част за себе си до определена в договора степен на завършеност. Ответницата е поела задължение, след изготвяне на проектите за сградата да учреди в полза на ищеца право на строеж за неговата част, което задължение е изпълнила, а след окончателното завършване на строителството да прехвърли обещаните идеални части от дворното място. Ищецът е изпълнил точно поетите от него задължения, което изпълнение е било одобрено и прието от ответницата – сградата е била проектирана, изградена изцяло и въведена в експлоатация с разрешение за ползване от 2001 г. на РДНСК, [населено място]. При така установените факти е прието, че страните са обвързани от валиден предварителен договор, по който ищецът е изпълнил задълженията си изцяло. Прието е, че липсата на уговорка за точната цена на обещаните ид. части не лишава договора от възмездност, тъй като насрещната престация е точно определена – застрояване на имота със сграда по определени параметри; че определен е и размерът на обещаните идеални части от дворното място. Въведеното от ответницата възражение за погасяване на претенцията по давност е прието за неоснователно – давността е била прекъсната с признания на ответницата, правени през 2003 г., 2005 г., 2009 г. и 2011г., с които е несъмнено е потвърждавала уговорката за прехвърляне на идеални части от земята, но е отлагала изпълнението на това си задължение до отстраняването на някои забележки по извършеното от ищеца строителство. През 2011 г., след влошаване на отношенията между страните, ответницата е отказала да изпълни задължението си по предварителния договор, който е обявен от съда за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
В касационната жалба против решението на Варненски апелативен съд, постъпила от И. Т. Д.-Л. са изложени доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите налице ли е валиден предварителен договор по смисъла на чл. 19, ал.3 ЗЗД, когато не са посочени цена, площ и граници на обещания имот – когато предмета и цената не са точно индивидуализирани и не могат да бъдат определени; допустимо ли е съдът с решението си да замести липсващата вола на страните и да приеме нещо различно от договореното; може ли погасителната давност да се прекъсне с признание, направено след изтичането и, както и длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение. Поддържа се, че така изведените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в подкрепа на което са приложени решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр.д. № 1311/2009 г. ІІІ г.о.; решение № 173 от 24.02.2010 г. по гр.д. № 467/2009 г. ІІІ г.о.; решение № 100 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 194/2010 г. ІІ г.о.; решение № 65 от 03.06.2011 г. по гр.д. № 600/2010 г. І г.о.; решение № 255 от 26.03.2013 г. по т.д. № 145/2012 г. ІІ т.о. и решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д. № 1060/2014 г. І г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. Н. Н. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросите налице ли е валиден предварителен договор по смисъла на чл. 19, ал.3 ЗЗД, когато не са посочени цена, площ и граници на обещания имот – когато предмета и цената не са точно индивидуализирани и не могат да бъдат определени и допустимо ли е съдът с решението си да замести липсващата вола на страните и да приеме нещо различно от договореното са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. приложените решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр.д. № 1311/2009 г. ІІІ г.о. и решение № 173 от 24.02.2010 г. по гр.д. № 467/2009 г. ІІІ г.о. ВКС. Съобразявайки установената съдебна практика, съгласно която предварителният договор следва да съдържа същественото съдържание на окончателния, а когато цената на прехвърляемия имот не е посочена точно, то тя следва да е установима, въззивният съд е обявил предварителния договор за окончателен след констатация, че обещаните идеални части от дворното място са определени чрез ограничително посочване, а цената им е определена чрез точно установима насрещна престация, изцяло изпълнена от купувача.
Въпросът може ли погасителната давност да се прекъсне с признание, направено след изтичането и не е обуславящ изхода на делото. Съдът е приел за неоснователно въведеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност въз основа на доказателства за многократното и прекъсване чрез признание на задължението – признания преди и след изтичане на определения в предварителния договор срок за обявяването му за окончателен. Съдът е формирал изводите си, че след приемане на сградата през 2001 г., от който момент е започнал да тече давностния срок, ответницата е правила признания за съществуване на задължението и да прехвърли собствеността върху обещаните идеални части от дворното място през 2003 г., 2005 г., 2009 г. и 2011г., поради което предявеният през 2014 г. иск е в рамките на давностния срок по чл. 110 ЗЗД. В този смисъл не е налице и твърдяното противоречие с приложените към касационната жалба решение № 100 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 194/2010 г. ІІ г.о.; решение № 65 от 03.06.2011 г. по гр.д. № 600/2010 г. І г.о. и решение № 255 от 26.03.2013 г. по т.д. № 145/2012 г. ІІ т.о. ВКС.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по всички заявени в жалбата срещу първоинстанционното решение оплаквания, в т.ч. по оплакванията за недейстивтелност на предварителния договор поради липса на съществени елементи, каквито са цената на имота и обема на обещаното право, както и по възражението за изтекла погасителна давност.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119 от 15.07.2015 година по гр.д. № 262/2015 година на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: