3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 971
София, 22.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2015 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 124 от 28.11.2013 година по гр.д. № 296/2013 година на Бургаски апелативен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 284, ал.2 ЗЗД за сумата 18000 евро и чл. 86 ЗЗД за сумата 2367,20 лева, предявени от А. С. Ж. със съдебен адрес в [населено място] срещу Е. С. Ж. от [населено място]. В решението е прието за установено, че на 29.07.2009 г. ищецът е упълномощил ответницата, негова сестра, да извършва разпоредителни действия със суми по банковите му сметки в [фирма]. През месец септември 2011 г. ответницата е наредила извършването на два превода (за 16000 евро на 07.09.2011 г. и за 2000 евро на 29.09.2011 г.) от сметката на ищеца по нейна банкова сметка. Не е върнала сумите при поискването им от упълномощителя, вкл. и след отправената и нотариална покана от 11.01.2012 г. При така установените факти, в решението е прието, че извършените от ищцата действия са по договор за поръчка, по който тя дължи отчет на доверителя; че като довереник не е изпълнила задължението си за отчет, поради което е осъдена да заплати на ищеца изтеглените от влога му суми на основание чл. 284, ал.2 ЗЗД. Като основателен е уважен и искът за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва за забава на изпълнението на паричното задължение по договора за мандат.
В касационната жалба против решението на Бургаски апелативен съд, постъпила от Е. С. Ж. от [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. ОСГТК ВКС; т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС, Постановление № 7 от 27.12.1965 г. на Пленума на ВС и решение № 331 от 04.07.2011 г.по гр.д. № 1649/2010 г. ІV г.о. ВКС по въпросите за правомощията на въззивната инстнация и в частност задължен ли е съдът да обсъди доказателствата в тяхната взаимна връзка. Поддържа се, че чл. 284, ал.2 ЗЗД е приложен в противоречие с възприетото в решение от 26.09.2009 г. по гр.д. № 597/2009 г. на Русенски окръжен съд, както и че въпросът дължи ли доверителя връщане на полученото по договора за мандат, когато средствата за изпълнение на поръчката не са предоставени от доверителя е от значение за точното приложение на чл. 284, ал.2 ЗЗД и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба А. С. Ж. счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, а по същество оспорва жалбата като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд.
Доводът за постановяване на решението в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. ОСГТК ВКС по въпроса относно правомощията на въззивната инстанция е неоснователен. В съответствие с т.1 от ТР № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС, след констатация за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е извършил проверка на правилността на първоинстанционното решение съобразно заявените във въззивната жалбата оплаквания. В съответствие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС, Постановление № 7 от 27.12.1965 г. на Пленума на ВС и решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. ІV г.о. ВКС (и при съобразяване с ограниченията на чл. 269 ГПК), въззивният съд е изложил собствени мотиви, съобразно въведените оплаквания за неправилност на проверяваното решение.
Не е налице и твърдяното противоречие с изводите на въззивния съд и възприетото становище в решение от 26.09.2009 г. по гр.д. № 597/2009 г. на Русенски окръжен съд, съгласно което довереника дължи отчет на доверителя си за изпълнението на поръчката, а доказването на изпълнението на това задължение е в негова тежест.
Въпросът дължи ли доверителят връщане на полученото по договора за мандат, когато средствата за изпълнение на поръчката не са предоставени от доверителя не е обуславящ изхода на делото. В обжалваното решение е прието за установено, че средствата по влога на ищеца са негова собственост, внасяни в банката от ответницата съобразно предоставеното и за това пълномощно, след като са и били предавани чрез трети лица приносители; че възражението и, че се е разпоредила със средства нейна лична собственост не е доказано.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 18.03.2014 г. с адвокат Г. К. от Бургаска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 28.11.2013 година по гр.д. № 296/2013 година на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. С. Ж. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на А. С. Ж. със съд. адрес в [населено място] сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: