2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1169
София, 15.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3303 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 79 от 03.05.2017 година по гр.д. № 406/2016 година на Пловдивски апелативен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), предявен от К. за у. на и., п. от п. д. против Н. Т. Т. и С. П. Т., двамата от [населено място] за отнемане в полза на държавата на недвижимо имущество, леки автомобили и парични суми. В решението е прието за установено, че с влязло в сила споразумение от 08.04.2010 г. по н.о.х.д. № 981/2009 г. на Старозагорски окръжен съд, ответникът Н. Т. Т. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 243, ал.2, т.3 вр. с ал. 1 НК и по чл. 244, ал.1, пр. 2 НК вр. с чл. 26 НК и по чл. 246, ал.1 НК – престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1, т. 17 ЗОПДИППД (отм.), за това, че през периода от м. септември 2006 г. до 05.12.2006 г. е извършил приготовление за изготвяне на неистински кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа, както и че в периода от м. юли 2006 г. до 05.12.2006 г. е придобил една неистинска кредитна карта, за която е знаел, че е подправена. Ответникът Н. Т. е бил в брак с втората ответница С. Т. от 15.01.2006 г., а придобитото през проверявания период от ответниците имущество (26.06.1988 г. – 09.03.2011 г. ) е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗОПДИППД (отм.). Същевременно, в решението е прието, че не може да бъде направено обосновано предположение, че придобитото имущество е със средства от престъпна дейност, тъй като липсва наличие на пряка или косвена връзка между придобитото имущество и установената с присъда престъпна дейност на ответника Н. Т. – приготовлението за изготвяне на неистински кредитни карти и придобиването на една такава карта, без да е пускана в обръщение, не би могло да доведе до генериране на финансов ресурс. Съобразено е и обстоятелството, че имотите са придобити в периода 1999 г. – 2004 г., а извършените от ищеца престъпления са осъществени през 2006 г. Предявените искове с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане на придобитото от ответниците имущество през проверявания период са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против въззивното решение на Пловдивски апелативен съд е постъпила от К. за о. на н. п. и.. В изложението към касационната жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2013 г. ОСГК ВКС по въпроса достатъчно ли е за целите на закона да се предположи връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, дори и тази връзка да не е безспорно установена, когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото; че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е разрешен и въпросът може ли да се формира основателно предположение, че имуществото е придобито с незаконни средства и подлежи на отнемане, когато не е установен законен източник за придобиването му – решение № 66/ 2011 г. по гр.д. № 863/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 834/2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. на ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали при преценката за наличието на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество следва да се има предвид конкретно престъпление или цялата престъпна дейност на лицето през проверявания период.
Ответниците по касационната жалба Н. Т. Т. и С. П. Т. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд са неоснователни.
Решението е постановено в съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГК. Съгласно Тълкувателното решение, основателността на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) се предпоставя от наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото – връзка, която може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото; неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава К. от тежестта да я установи по несъмнен начин. В съответствие с така установената задължителна съдебна практика, въззивният съд е формирал извод за неоснователност на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) след като е изследвал характера на престъпленията. Съдът е съобразил, че чрез престъпленията приготовление за изготвяне на неистински кредитни карти и придобиването на една такава карта, без да е пускана в обръщение, не биха могли да бъдат генерирани финансови средства, т.е. че липсва не само пряка, но и косвена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество; че с оглед доказателствата по делото не би могло да се формира и предположение за придобиване на имуществото чрез престъпната дейност, в извършване на която ответникът е признат за виновен.
Неоснователен е и доводът, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е разрешен и въпросът може ли да се формира основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност и подлежи на отнемане, когато не е установен законен източник за придобиването му. Съгласно цитираното от касатора решение № 834 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. на ІV г.о. ВКС, когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност, т.е. липсата на законен източник за придобиване на имуществото не е единствена и достатъчна предпоставка за отнемането му по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). В съответствие с така формираната практика, въззивният съд е изхождал от вида, характера на престъплението и периода, през който е осъществявана престъпната дейност – период, последващ придобиването на имуществото, чието отнемане е предмет на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). В същия смисъл е и решение № 66 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 863/2010 г. ІІІ г.о., съгласно което при преценка на основателността на направеното мотивирано искане не е необходимо да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, но връзка следва да има или да може да се направи предположение за съществуване на такава.
Въпросът дали при преценката за наличието на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество следва да се има предвид конкретно престъпление или цялата престъпна дейност на лицето през проверявания период не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Този въпрос е получил отговор в съдебната практика – Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГК, съгласно което придобиването на имуществото следва да е от установената конкретна престъпна дейност; само онази престъпна дейност, която е изрично определена в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.); в производството по чл. 28 ЗОПДИППД(отм.) съдът не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124 ал. 5 ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1-25 ЗОПДИППД(отм.), нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. В съответствие с така установената задължителна съдебна практика, въззивният съд е съобразил само престъплението, установено по н.о.х.д. № 981/2009 г. на Окръжен съд, [населено място], без да обсъжда данните за извършено от ответника престъпление по чл. 343а НК – транспортно престъпление, извършено по непредпазливост, извън обхвата на чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД(отм.), както и данните за заявителски материали, по които няма установена престъпна дейност по реда на НПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на по 4500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договори за правна помощ с адвокат С. С. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 03.05.2017 година по гр.д. № 406/2016 година на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. за о.на н.п. и., [населено място] да заплати на Н. Т. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата 4500 лева разноски по делото и на С. П. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата 4500 лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: