О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
София, 18.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2447 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 448 от 10.12.2015 година по гр.д. № 724/2015 година на Пернишки окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 34, пр. І ЗЗД, предявен от А. Б. Б. от [населено място] против Р. С. Г. и Д. Е. Г., двамата от [населено място], [община] за сумата 7500 лева, съставляващи платена цена за покупка на лек автомобил по нищожен договор от 24.10.2012 г. В решението е прието за установено, че на 13.11.2013 г. на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 7624/2013 г. на Пернишки районен съд. Срещу заповедта е било подадено възражение от ответниците Р. и Д. Г., поради което ищецът предявил срещу тях установителния иск по чл. 422 ГПК, предмет на производството по делото. Прието е за установено, че ответникът Р. С. Г. е внесъл от Република Италия лек автомобил „Мини К.” с номер на рама WMWRC31090TH48484 и номер на двигател W10B16ABD5428210, пуснат в движение на 08.10.2004 г. Автомобилът е бил регистриран в Република България на името на ответника на 29.06.2012 г. с рег. № PK 7654, за което са му били издадени свидетелство за регистрация І-ва и ІІ-ра част. На 24.10.2012 г. ответниците са продали лекият автомобил на ищеца за сумата 1500 лева, а в анекс към договора са отразили действителната продажна цена от 7500 лева. След покупката на автомобила ищецът се е явил пред органите на КАТ за регистрацията на новия и собственик, каквато му е била отказана, тъй като е било установено, че производствения номер на рамата и на автомобила (номер на купе) са подправени – повърхностите, на които са били нанесени са изрязани и на тяхно място са направени допълнителни заварки, на които са отразени номерата на продадения автомобил. Образувано е било досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 345А, ал.1 НК, а автомобилът иззет от ищеца като веществено доказателство. При така установените факти е прието, че договорът за продажба на процесния лек автомобил от 24.10.2012 г. е нищожен на основание чл. 26, ал.2, пр. І-во ЗЗД, тъй като е с невъзможен предмет, поради което ответниците дължат на ищеца на основание чл. 34, пр. І-во ЗЗД връщане на полученото по договора. Прието е, че предметът е невъзможен, тъй като закупената вещ не може да бъде използвана по предназначението и – превоз на хора и багаж с лек автомобил може да бъде извършвано само след надлежно регистриране на автомобила (чл. 140, ал.1 ЗДвП и чл. 14, ал.1 вр. с чл. 12 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистрация и отчет на моторните превозни средства, а съгласно 143, ал. 3 ЗДвП, превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира; че поради констатираните подправки на идентификационните номера на автомобила той не може да бъде регистриран, съответно ползван по предназначението му, поради което предметът на сделката за покупко-продажба е невъзможен.
В касационната жалба против решението на Пернишки окръжен съд, постъпила от Р. С. Г. и Д. Е. Г. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въпросът може ли въззивният съд да определя правна квалификация на порок, който не е твърдян от ищеца и без да има въведено оплакване за това във въззивната жалба е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС, както и че формираните в решението изводи, че предмета на сделката е невъзможен са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана в решение № 95 от 09.07.2015 г. по т.д. № 2416/2014 г. ІІ т.о. ВКС. Изложени са доводи, че въпросите за елементите от фактическия състав на договора за покупко-продажба на лек автомобил и съставлява ли невъзможността за регистрация на автомобила обективна невъзможност за изпълнение на договорно задължение са разрешени в противоречие с решение № 71 от 10.01.2011 г. по т.д. № 157/2010 г. на Софийски апелативен съд. Поддържа се, че от значение за точното приложение на закона и развитието на правото са и въпросите длъжен ли е въззивният съд да изследва момента, в който договорът е станал невъзможен и чия е доказателствената тежест за установяване на този факт и ако договорът е развален поради невъзможен предмет и предадената вещ не може да бъде върната на продавача как следва той да бъде обезщетен.
Ответникът по касационната жалба А. Б. Б. не взема становище.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Д. за постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС е неоснователен. Въззивният съд като инстанция по съществото на спорното право и в съответствие с т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. е определил точна квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения в исковата молба – твърдения за нищожност на договора за покупко-продажба на лекия автомобил поради неавтентичност на идентификационните му номера.
Неоснователен е и доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с изводите, формирани в решение № 95 от 09.07.2015 г. по т.д. № 2416/2014 г. ІІ т.о. ВКС. Обратно – в пълно съответствие с приетото в решението на Върховния касационен съд относно нищожност на договор при условията на чл. 26, ал.2, пр. І-во ЗЗД, въззивният съд е приел, че когато лекият автомобил не може да бъде регистриран поради извършена интервенция върху основния му индивидуализиращ белег, а именно поставения от производителя номер на превозното средство, то договорът е с невъзможен предмет.
Не е налице и твърдяното противоречие с изводите, формирани в решение № 71 от 10.01.2011 г. по т.д. № 157/2010 г. на Софийски апелативен съд, в което съдът се е произнесъл по въпросите подлежи ли на разваляне договор за покупко-продажба на МПС, което е било без номер на двигателя към момента на сключване на сделката, а купувачът не е уведомил своевременно продавача за откритите впоследствие недостатъци на вещта, т.е. формираните в решението изводи са въз основа на факти, различни от установените в обжалвания съдебен акт.
Въпросът длъжен ли е въззивният съд да изследва момента, в който договорът е станал невъзможен и чия е доказателствената тежест за установяване на този факт не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че договорът е бил с невъзможен предмет към момента на сключването му и е формирал този извод предвид обстоятелството, че по делото няма въведени от ответниците твърдения, че задържаният от органите на полицията автомобил е различен от продаденият от тях на ищеца, който е предприел действия по регистрацията му незабавно след сключване на договора, т.е. че продаденият лек автомобил е бил с подправени идентификационни номера.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса как следва да бъде обезщетен продавача, когато договорът е развален поради невъзможен предмет и предадената вещ не може да му бъде върната – въпрос неотносим към делото с предмет иск на купувача за връщане на даденото по нищожен договор за покупко-продажба.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 448 от 10.12.2015 година по гр.д. № 724/2015 година на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: