О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 03.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5101 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 34 от 15.02.2017 г. по гр.д. № 732016 г. на Габровски окръжен съд са уважени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, предявени от С. Б. Н., действащ чрез законния си представител С. П. С. от [населено място] против Х. М. Е. от [населено място], [фирма], [населено място] и М. Х. Е. от [населено място], осъдени да заплатят солидарно сумите 75000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди и 15000 лева обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Б. Б. Н.. С решение № 171 от 21.07.2017 година по гр.д. № 204/2017 година на Великотърновски апелативен съд, първоинстанционното решение е отменено в частта му, с която искът е уважен и срещу ответника М. Х. Е. и претенцията за солидарното му осъждане ведно с деликвента и възложителя на работата е отхвърлена като неоснователна. В останалата му част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано при условията на чл. 296, т.2 ГПК. В решението на въззивния съд е прието за установено, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 8/2016 г. на Габровски окръжен съд, ответникът Х. М. Е. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 342, ал.1 НК за това, че на 21.07.2015 г., при управление на мотокар, без да има необходимата за това правоспособност, нарушавайки правилата на ЗДвП и ППЗДвП е предизвикал пътнотранспортно произшествие с мотоциклет „Х.” и по непредпазливост е причинил смъртта на управляващия мотоциклета Б. Б. Н.. Малолетният ищец С. Б. Н. е син на починалия Б. Б. Н.. Към момента на произшествието на 21.07.2015 г. ответникът Х. М. Е. е изпълнявал работа, възложена му от втория ответник [фирма] с управител ответникът М. Х. Е.. При така установените факти е прието, че по делото не е установено, че ответникът М. Х. Е. е пряк причинител на вредата, поради което неговата лична отговорност не може да бъде ангажирана при условията на чл. 45 ЗЗД; че възложител на работата е търговското дружество „Е.”, осъдено солидарно с деликвента за причинените на ищеца вреди на основание чл. 49 ЗЗД; че ответникът М. Х. Е. в качеството си на управител на дружеството не отговаря лично като възложител на работата, поради което предявеният иск срещу него иск за обезщетение за вреди от деликта е неоснователен.
Касационна жалба против решението на Великотърновски апелативен съд е постъпила от С. Б. Н., действащ чрез законния си представител С. П. С.. Поддържа се, че въпросът следва ли въззивният съд служебно да обезпечи прилагането на императивна материалноправна норма, като даде указания за подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства е разрешен в противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Д. е изведен във връзка с оплакването за неправилна квалификация на иска срещу ответника М. Х. Е. по чл. 49 ЗЗД, при въведени от ищеца твърдения за личната му отговорност по чл. 45 ЗЗД, като доказване за личната отговорност на този ответник не е било проведено поради неправилно разпределение на доказателствената тежест и липса на дадени от съда указания.
Ответникът по касационната жалба М. Х. Е. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Повдигнатият от касатора въпрос относно задълженията на въззивният съд при дадена от първоинстанционния съд неправилна квалификация на спорното право не е обуславящ изхода на делото. Въззивният съд не е констатирал неправилно определена квалификация на иска, предявен срещу ответника М. Х. Е.. Изхождайки от въведените от ищеца твърдения, че ответникът М. Е. отговаря в лично качество като съпричинител на вредоносния резултат, тъй като е допуснал нарушения на организацията за безопасност на труда и в качеството си на възложител на работата като управител на търговското дружество, въззивният съд е приел, че определената в първоинстанционното решение квалификация на исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД е правилна. Изложил е мотиви защо не може да бъде ангажирана личната отговорност на ответника по чл. 45 ЗЗД, както и относно неоснователността на иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД. Въззивният съд не е дължал указания за подлежащите на доказване факти относно твърдяното съпричиняване от страна на ответника М. Е. и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства, тъй като в отговора на въззивната жалба няма оплакване за допуснати от първоинстанционния съд съдопроизводствени нарушения във връзка с доклада – т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК ВКС. Когато доказателства за относими по делото факти не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, само когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им – чл. 260, т. 6 ГПК, но няма задължение да указва на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №171 от 21.07.2017 година по гр.д. № 204/2017 година на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: