3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София, 30.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4529 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 81 от 16.05.2016 година по гр.д. № 186/2016 година на Варненски апелативен съд е потвърдено решение № 2152 от 28.12.2015 г. по г.д. № 420/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, предявен от М. Х. Н. от [населено място] против Е. И. П., б.ж. на [населено място], починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците му М. Д. Ф. и И. Д. Ф. за обявяване за окончателен предварителен договор с дата 09.05.2011 г. за прехвърляне право на собственост върху апартамент № 37, находящ се на ет. 7 в жилищна сграда на [улица], блок 65, [населено място]. В решението е прието за установено, че собственик на процесния апартамент е бил К. Е. П., придобил имота по наследство от своята майка. В продължение на дълги години К. П. злоупотребявал с алкохол, като в последните години преди смъртта му през 2012 г. зависимостта от алкохол се задълбочила и състоянието му силно се влошило. Имал занемарен външен вид, не можел да се обслужва адекватно и да поддържа дома си и се издържал с просия. През октомври 2010 г. е бил приет в безсъзнание в болнично заведение и след реанимация изписан, а на 01.11.2010 г. приет за лечение в отделение по съдебна психиатрия към УМБАЛ [фирма], [населено място] с диагноза „синдром на алкохолна зависимост с органично разстройство на личността”. Поради необходимостта от грижи след изписването му, в домът му е заживял неговия баща – първоначалния ответник Е. И. П., който е бил назначен за негов настойник след поставянето му под запрещение с влязло в сила на 11.01.2012 г. решение № 1631 от 19.12.2011 г. по гр.д. № 1564/2011 г. на Варненски окръжен съд. Около два месеца преди смъртта си – на 26.10.2012 г., К. П. е упълномощил ищеца по делото М. Х. Н. да го представлява пред всички административни, финансови и данъчни служби, банки, общини и нотариуси, както и да се разпорежда с процесното жилище в [населено място], [улица], в т.ч. да го продаде, дари, замени, вкл. и като договаря сам със себе си. На 08.11.2012 г. ищецът се е явил пред нотариус В. Г. със заявление за изповядане на сделка, с която действайки като пълномощник на продавача К. П. да прехвърли на себе си процесния недвижим имот. Нотариусът е отказал изповядане на сделката, тъй като при проверка е установил, че продавачът е поставен под пълно запрещение преди подписване на пълномощното от 26.10.2012 г. К. П. е починал на 21.12.2012 г. На 28.12.2012 г. ищецът е предявил настоящият иск срещу правоприемника на К. П. – неговия баща Е. П. за обявяване на окончателен на предварителен договор с дата от 09.05.2011 г., с който К. П. му е обещал да му прехвърли имота на [улица], [населено място] срещу сумата 77000 лева, която е изплатил на обещателя. При така установените факти е прието, че предявеният иск е неоснователен, тъй като подписаният от обещателя предварителен договор не е породил правни последици. Прието е, че договорът е недействителен – съставен и подписан от обещателя след поставянето му под пълно запрещение при липса на възможност за валидно волеобразуване. Този извод е формиран след преценка на всички доказателства – верига от косвени доказателства в т.ч. доказателства, че ищецът е извършил сделка и с друг с недвижи имоти на обещателя в период, когато не е могъл да се грижи за собствените си работи и това му състояние е било известно на ищеца; предприел е действия за прехвърляне на процесния имот чрез изповядане на покупко-продажба пред нотариус, използвайки пълномощно, подписано след поставяне на собственика на имота под пълно запрещение и е предявил иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, представяйки предварителен договор за същия имот едва след смъртта на обещателя и безуспешен опит да го придобие чрез сделка с нищожно пълномощно.
В касационната жалба против решението на Варненски апелативен съд, постъпила от М. Х. Н. са изложени доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса нищожна или унищожаема на основание чл. 31 ЗЗД е сделка, извършена от лице страдащо от алкохолна зависимост и поставено под запрещение, разрешен във въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в подкрепа на което е приложено решение № 120 от 05.11.2012 г. по т.д. № 379/2011 г. І т.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и са посочени решения, постановени при условията на ГПК от 1952 г. (отм.).
Ответниците по касационната жалба М. Д. Ф. и И. Д. Ф. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. И. от касатора въпрос не е обуславящ изхода на делото. Възприетото от съда основание за недействителност на предварителния договор не рефлектира върху извода, че договорът не е породил правни последици, тъй като е сключен от напълно запретен, без да е потвърден от настойника му. Установеният от съда порок засяга цялото съдържание на сделката и не може да бъде саниран, поради което договорът не поражда правни последици – обещанието за прехвърляне на имота не обвързва страните, съответно правоприемниците им, а предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е неоснователен, който краен извод е формиран в обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81 от 16.05.2016 година по гр.д. № 186/2016 година на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: