Определение №678 от 19.6.2017 по гр. дело №4923/4923 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 678

София, 19.06.2017година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4923 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 7313 от 03.10.2016 година по гр.д. № 209/2016 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № І-44-107 от 25.08.2015 г. по гр.д. № 62356/2014 г. на Софийски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявени от Т. В. П. от [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата 10000 лева, съставляващи имуществени вреди, причинени от публикация в бр. 24 от 12.06.2014 г. на в. „Галерия”, в резултат на която ищецът е пропуснал да реализира ползи от договор с [фирма], както и за сумата 1000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му от клеветнически твърдения в същата публикация. Искът за имуществени вреди в размер на 1000 лева от публикция в бр. 24 на в. „Галерия” от 12.06.2014 г., в резултат на която ищецът е пропуснал ползи от хонорари от договорни отношения с „Н. Б.” е отхвърлен като неоснователен. В решението е прието за установено, че в бр. 24 на в. „Галерия” от 12.06.2014 г., издаван от ответника [фирма], на стр. 7 с гриф „Пикантерии” е била публикувана статия със заглавие „Т. П. продавал вафли”. В статията са били изложени твърдения, че боксьорът се е издържал от квартален магазин за хранителни продукти; че бронзовият медалист от олимпиадата в Л. през 2012 г. се изхранвал допреди няколко години като собственик на квартален гастроном; че самият той заставал пред тезгяха, за да продава различни хранителни продукти и не само се е прехранвал, но и си е докарвал допълнителни средства за състезания в чужбина, както и че след последните си успехи на ринга си е намерил спонсор и е решил да закрие магазина. Установено е, че от 2011 г. ищецът работи в Министерство на Вътрешните работи със статут на държавен служител; че е носител на бронзов медал от олимпийските игри в Л. през 2012 година; че е участвал в различни благотворителни акции, както и че не е осъществявал от свое или чуждо име търговска дейност. Изнесените неверни твърдения относно личността на ищеца, внушаващи, че ищецът е извършвал нещо нередно, характеризиращо го отрицателно в обществото (неправомерно съвместяване на държавна служба и търговия) са се отразили негативно на психиката му, причинявайки му социален дискомфорт. Прието е, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 1000 лева, която сума е присъдена на основание чл. 49 ЗЗД. Прието е и че от публикацията във вестник „Галерия” ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от възнаграждение от 10000 лева, договорено с [фирма], възложило на ищеца лично участие в рекламна дейност на продукти с марка „К.” по договор от 09.05.2014 г. С писмо от 07.07.2014 г., възложителят [фирма] е уведомил ищеца, че разваля едностранно договора за реклама поради публикуваната статия във вестник „Галерия”. Въз основа на така установените факти е прието, че с развалянето на договора от възложителя за ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в пропуснатите ползи от получаване на възнаграждението за рекламна дейност; че вредите са пряка и непосредствена последица от изнесените неверни твърдения в печатното произведение, издавано от ответника, поради което е присъдено обезщетение в размер на пропуснатите ползи от 10000 лева. Искът за обезщетение за пропуснати ползи в размер на 1000 лева от рекламна дейност за [фирма] е отхвърлен като неоснователен – прието е, че твърдените от ищеца договорни отношения с дружеството за реклама на продукти и услуги не са установени по безсъмнен начин, поради което настъпването на вредата, изразяваща се в пропусната полза от възнаграждение не е доказана.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният иск за имуществени вреди е уважен в размер на 10000 лева е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обуславящият изхода на делото въпрос създава ли предварителният договор облигационна връзка, която несъмнено би довела до увеличаване имуществото на ищеца е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. ОСГТК ВКС по тълк.д. № 3 от 2012 г. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по същия въпрос, а именно налице ли е доказана възможност за увеличение на имуществото на едно лице, в случаите, когато предварителния договор е прекратен, без да се стигне до сключването на окончателен договор, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Т. В. П. счита, че не са налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК са неоснователни. Повдигнатият от касатора въпрос е разрешен в съответствие със съдебната практика. Съобразени са постановките на Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. ОСГТК ВКС по тълк.д. № 3 от 2012 г., съгласно които на обезщетяване подлежат пропуснатите ползи, които са реална вреда, т.е. когато е установено, че е съществувала реална възможност за увеличаване на имуществото, която е пропусната в резултат на неизправност на насрещната страна. Несъмнено е, че предварителният договор поражда за страните по него правото да поискат обявяването му за окончателен, а пропуснатите ползи от несключването на окончателния договор съставляват реална вреда, когато е установено, че причините за несключването му са в резултат на действия на деликвента. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че ищецът е пропуснал ползи от възнаграждение, което е следвало да получи по договор за реклама с [фирма] и тази вреда е в пряка причинна връзка с неправомерни действия на ответното дружество, тъй като окончателният договор не е сключен и съответно не е получено дължимото по него възнаграждение единствено поради изнесените в публичното пространство неверни, компрометиращи ищеца твърдения.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът създава ли предварителният договор облигационна връзка, която несъмнено би довела до увеличаване имуществото на ищеца, не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, тъй като е разрешен в посочената задължителна съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 850 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 08.11.2016 г. с адвокат П. П. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7313 от 03.10.2016 година по гр.д. № 209/2016 година на Софийски градски съд, ІV „г” състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Т. В. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 850 (осемстотин и петдесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top