О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
София,18.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1095 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 07.11.2012 година по гр.д. № 579/2012 година на Софийски градски съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени от П. М. В. от [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата 3000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука; 92,39 лева имуществени вреди и 675 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва. В решението е прието за установено, че на 11.03.2008 г. ищецът, по време на работата си като „шлосер-заварчик” при ответното дружество е претърпял трудова злополука – при разпределяне на детайл, елемент на модула е притиснал лявата му ръка, което е предизвикало фрактура на дистална фаланга на трети пръст. От изключително интензивната болка ищецът е изпаднал в шок; откаран е бил в болница; лявата му ръка е била гипсирана до лакътната става за около месец, което е довело до значителни неудобства при ежедневното му обслужване. По време на имобилизацията ищецът е изпитвал силни болки; ръката му е била обездвижена за около пет месеца въпреки провежданата рехабилитация, а хващателната способност на ръката се е възвърнала едва към осмия месец. Вследствие счупването на третия пръст ищецът е получил стенозиращ тендовагенит на четвърти пръст на лявата ръка, което е намалило хващателната и способност и е загубил сетивността на трети пръст и палец. Травмата е довела до негативни психически изживявания, свързани с възможната му бъдеща инвалидизация. Претърпял е и имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност за времето от 11.03.2008 г. до 31.07.2008 г. Прието е, че ищецът е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, проявявайки груба небрежност, изразяваща се в изпълнение на работата върху незастопорени чрез заварка греди и навлизане между стойките, нарушавайки инструкцията за работно място, разстояние и забрана за навлизане между стойките. При така установените факти е прието, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, обезщетението за които в размер общо на 6000 лева, следва да бъде намалено поради съпричиняването им до 50%, поради което и на основание чл. 200, ал.1 КТ е присъдена сумата 3000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и обезщетение за забава в изпълнението на паричното задължение в размер на 675 лева.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от [фирма] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е разрешен в противоречие с Постановление на Пленума на ВС № 4 от 1961 г.; Постановление на Пленума на ВС № 4 от 1968 г.; решение № 77 от 1984 г. ОСНК. Поддържа се, че въпросът за справедливото обезщетение за неимуществени вреди е разрешен в противоречие и с практиката на съдилищата. Приложени са решение № 213 от 18.04.2000 г. по гр.д. № 1265/1999 г. на ВКС; решение от 31.03.2010 г. по гр.д. № 577/2009 г. на Монтански районен съд; решение от 09.10.2008 г. по гр.д. № 396/2008 г. на Кюстендилски районен съд; решение № 128 от 10.05.2011 г. по гр.д. № 1295/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение от 05.11.2012 г. по гр.д. № 6275/2009 г. на Русенски районен съд и решение № 08.06.2009 г. по гр.д. № 137/2009 г. на Ловешки окръжен съд. Изложени са доводи, че въпросът относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за възмездяване на увреденото лице е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба П. М. В. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Доводът за постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е неоснователен. В съответствие с постановките на Постановление на Пленума на ВС № 4 от 23.12.1968 г., при преценка на размера на обезщетението, съдът е изследвал всички обстоятелства, в т.ч. характера на увреждането, преживяните интензивни болки, периода на влошаване на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, ежедневни неудобства и трайните последици, изразяващи се в стенозиращ тендовагенит, загуба на сетивността на пръстите и намалена хващателната способност на лявата ръка. Съобразени са и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането; проявената от работника небрежност при изпълнение на работата му, допринесла за настъпване на трудовата злополука и е определено обезщетение по справедливост, при намаляване размера му съобразно съпричиняването на резултата.
Решението е постановено в съответствие с трайно установената практика на съдилищата, съобразно която справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква определяне на паричния еквивалент на претърпените болки, страдания и морални вреди, които се преценяват с оглед конкретните обстоятелства. С оглед конкретните обстоятелства, различни от процесните, са определени и обезщетенията за неимуществени вреди в приложените съдебни решения, поради което доводът за противоречиво разрешаване на въпроса за размера на обезщетението при трудова злополука е неоснователен.
Не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предвид установената съдебна практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в т.ч. и наличието на задължителна практика по въпроса за справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обективирана в Постановление на Пленума на ВС № 4 от 23.12.1968 г.
Приложените към касационната жалба Постановление на Пленума на ВС № 4 от 1961 г. относно обезщетение при получена от пострадалия застрахователна сума и кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди и решение № 77 от 1984 г. ОСНК относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на наследниците на пострадалия не следва да бъдат обсъждани предвид неотносимостта им към спорното правоотношение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 600 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 28.01.2013 г. с адвокат Л. П. от С. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.11.2012 година по гр.д. № 579/2012 година на Софийски градски съд, ІІ-д гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на П. М. В. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 600 (шестстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: