2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
София, 02.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2952 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 3063 от 15.04.2016 г. по гр.д. № 12/2016 година на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Г. Д. У. от [населено място] против П…. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на седем хиляди лева. В решението е прието за установено, че с прокурорско постановление от 06.04.2010 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. с ал.1 НК. Обвинен е бил за това, че в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор на Национален институт за паметници на културата, не е изпълнил задълженията си да контролира и отговаря за изпълнението на нормативни документи в областта на паметниците на културата, отчетността и опазването им (документация относно паметник на културата църква „Й. К.” в [населено място]) с цел да набави облага за трети лица, от което са настъпили немаловажни вредни последици. С привличането като обвиняем му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 3000 лева”. С постановление от 25.07.2012 г. е бил отново привлечен като обвиняем в извършване на същото престъпление; взетата мярка за неотклонение е била отменена с прокурорско постановление от 23.04.2012 г., а досъдебното производство прекратено с постановление на прокурор от Софийска градска прокуратура от 21.09.2012 г. на основание чл. 243, ал.1, т.2 НПК поради това, че обвинението не е доказано. Наказателното производство е било широко оповестено в медиите в периода 2009 г. – 2010 г., а извършената на ищеца полицейска регистрация е била снета пет месеца след прекратяване на наказателното производство със заповед от 18.02.2013 г. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял стрес, притеснение и унижение, отразили се негативно върху емоционалното му и психическо състояние. Накърнени са били доброто му име, чест и достойнство сред колеги, познати и пред обществеността. За обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е определено по справедливост обезщетение в размер на 7000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство – 21.09.2012 г. За разликата до предявения размер от 20000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски съд в частта му, с която искът е уважен до размер на 7000 лева е постъпила от П…. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи, както и че обуславящия изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението съдът да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в подкрепа на което са посочени съдебни актове. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК с оглед изясняване на общото понятие „справедливост”, какви са елементите на неговото съдържание и какъв е механизмът на овъзмездяване на отделните компоненти на претърпените неимуществени вреди. Поддържа се, че от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е и въпросът от кой момент се дължи законна лихва върху обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, когато наказателното производство е прекратено с прокурорско постановление.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. У. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за определяне размера на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. Въззивният съд е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането съобразно чл. 52 ЗЗД. В съответствие с т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера на обезщетението. Съдът е съобразил, че наказателното преследване е продължило повече от две години и пет месеца преди П…. да отчете, че следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.2 НПК поради това, че обвинението не е доказано; тежестта и характера на обвинението, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 НК; характера и интензитета на изживените от ищеца морални страдания и с оглед обстоятелството, че са били разгласени опозоряващи за него обстоятелства при авторитета и доверието, с които се е ползвал в обществото, т.е. съобразени са всички обстоятелства, явяващи се в причинна връзка с негативните изживявания от наказателното преследване.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В посочените съдебни решения, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпилите за пострадалите негативни последици.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за изясняване на общото понятие „справедливост”, относно елементите на неговото съдържание и механизмът на овъзмездяване на отделните компоненти на претърпените неимуществени вреди. Повдигнатите въпроси са намерили разрешение в трайно установената, последователна съдебна практика, съгласно която справедливото обезщетение за вреди се определя съобразно конкретиката на всеки отделен случай. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства – ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС; решение № 57 от 09.02.2016 г по гр.д. № 4641/2015 г. ІV г.о.; решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр.д. № 2026/2014 г. ІV г.о. ВКС и пр. съдебни актове в същия смисъл постановени по реда на чл. 290 ГПК, съобразени при постановяване на обжалваното въззивно решение.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса от кой момент се дължи законна лихва върху обезщетение по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, когато наказателното производство е прекратено с прокурорско постановление – въпрос, разрешен в съдебната практика. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, началният момент на забавата, съответно – началният момент на дължимостта на мораторната лихва при незаконно обвинение за извършено престъпление е от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление или на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. Тази принципна постановка е доразвита в съдебната практика в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховния касационен съд, в които с оглед уредбата по НПК за обжалване и отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство е прието, че стабилитета на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега – т. 3) ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда. В този смисъл решение № 197 от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 1211/2010 г., III г. о. ВКС; решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 6686/2014 г., IV г. о. ВКС; решение № 184 от 26.05.2015 г. по гр.д. № 7127/2014 г., IV г. о. ВКС по приложението на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ относно началният момент на изискуемостта на вземането за обезщетение, съобразени при постановяване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3063 от 15.04.2016 г. по гр.д. № 12/2016 година на Софийски градски съд, ІІ „в” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: